Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството пада? Никола Минчев вече не е председател на НС
  • Новини

Правителството пада? Никола Минчев вече не е председател на НС

Иван Димитров Пешев юни 16, 2022
sptsiruuedebatt.jpg

Със 125 гласа „за“ , 113 „против“ и 1 „въздържал се“, депутатите освободиха Никола Минчев като председател на Народното събрание.

Искането беше на „Има такъв народ“, а мотивите от трибуната бяха представени Тошко Йорданов.

В пленарна зала присъства премиерът Кирил Петков, който отмени посещението си в Азербайджан, вицепремиерите Асен Василев, Корнелия Нинова, Калина Константинова и част от министрите

Петков отложи посещението си в Азербайджан, за да подкрепи Минчев
Според вносителите, Минчев нарушава правилника за работа на парламента, а под мотивите за исканата оставка подписи са положили 120 народни представители от „Има такъв народ“, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“.

Искането за оставка на на Никола Минчев няма нищо общо с професионалното му поведение, заявиха от „Продължаваме Промяната“ (ПП), „Има такъв народ“(ИТН) – той наруши закона на тази зала. Това са основните тези, изтъкнати от опонентите на Никола Минчев, които настояват за оставката му, и поддръжниците на председателя на парламента.

Председателят на Народното събрание (НС) прави това, което му наредят, заяви председателят на парламентарната група (ПГ) на „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов при дебатите в пленарната зала. В аргументите си той посочи, че на Минчев е било наредено изслушването вчера на външния министър в оставка Теодора Генчовска по темата за Северна Македония да бъде на открито, а не на закрито заседание.

„Председателят на НС би трябвало да стои една идея над Министерския съвет, обратното, което се вижда в случая, е унизително“, подчерта депутатът. „Никола Минчев е много „готин като човек, но професионалното му поведение е жалко в някои ситуации“, заключи председателят на ПГ на ИТН.

Колегата му Станислав Балабанов подчерта, че председателят на НС трябва да бъде независим, а вчера е нарушил закона на тази зала с опита по всевъзможен начин данни да не бъдат изнесени. Защото, по думите му, фактите, които щеше да изнесе г-жа Генчовска, са с грифове „секретно“, което Минчев с решението си е възпрепятствал. „Затова му искаме оставката“, обясни Балабанов. Според него Минчев е искал и да вкара Теодора Генчовска в нарушение, ако тя изнесе секретни данни по време на откритото заседание.

Настимир Ананиев от ПГ на „Продължаваме Промяната“ обърна внимание, че за да говориш за професионално поведение, трябва да си юрист, не сценарист. Българският народ може да види новата коалиция, която се заформя, и кой стои зад нея, и че искането за оставка няма нищо общо с професионалното поведение на Минчев.

Независимият вече депутат Деян Петков коментира, че на г-н Йорданов му е най-добре, когато хората мълчат. Ако сте гледали правилно вчера, сте видяли на Видовден какво се случи, каза той. Случи се това, че ИТН разби мечтите и идеалите, и нещата, в които вярваха стотици хиляди хора, прегръщайки се с ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“.

„Днес в тази зала мнозинството е събрано от ясния мандат да отстрани модела ГЕРБ от управлението на България“, взе думата и Явор Божанков от „БСП за България“. Той определи днешния ден като похищение – без хипербола – срещу нормалността и добави, че Никола Минчев и бил светъл лъч надежда. „Предателство е да те изпратят в НС с надежда да бъде премахнат моделът ГЕРБ и ти три пъти да изчегърташ тази надежда, заяви Божанков. Говорим за фактическа подмяна на вота на българския гражданин“, подчерта депутатът.

Председателят на ПГ на „Има такъв народ“ заяви, че няма по-логичен ход от това Ива Митева, която ръководеше предния парламент, отново да стане председател на Народното събрание.

„В крайна сметка Ива Митева е била два пъти председател на Народното събрание. Определено е в пъти по-добър юрист от всички, които са в ПП, които минават за юристи. Справя се прекрасно. Има авторитет”, заяви той. „Всъщност истината е, че всички очаквахме и трябваше тя да е председател на това Народно събрание“, каза още Йорданов, като подчерта, че първо трябва да мине гласуването за сегашния председател и след това ще се види какво ще се случи.

„Престанете да играете този театър на морал“. С тези думи Тошко Йорданов се обърна към ПГ на „Продължаваме промяната“.

Той заяви, че няма да отговаря на предатели и подчерта, че ИТН първи са поискали оставката на председателя на НС Никола Минчев.

„Ние първи се отказахме от това позорно правителство и продължаваме да вървим напред. Това може да не ви харесва“, допълни Йорданов.

„Мафията си поиска държавата. Мафията безцеремонно иска да удари върха на парламентарната ни република – Народното събрание“. Това заяви председателят на ПГ на „Продължаваме промяната“ Андрей Гюров по време на дебата по исканата оставка на председателя на НС Никола Минчев.

„Мафията прави днешния решителен ход за дестабилизиране на държавата. Едно е ясно – става дума за пари. Това е показна атака срещу човека на един от най-високите постове в държавата“, каза председатрелят на ПГ на ПП, определяйки поисканата оставка като „разчистване на сметки“.

Андрей Гюров заяви, че Никола Минчев е пазител на политическия морал и като най-младия председател на НС, ръководи НС с чест и е един от най-успешните председатели.

„Македонският сценарий е фалшив. Няма никакви тайни договорки, всичко е измислица на човека от диванчето, който искаше да продаде националния интерес срещу уговорка за отпадане на визите за българите за САЩ“, каза Гюров от парламентарната трибуна.

„Гласуването на оставката на Никола Минчев е тест. Днес мафията ще си преброи гласовете в залата“, каза още Андрей Гюров.

Заместник-председателят на ПГ ДПС Йордан Цонев заяви в процедура по начина на водене към председателстващия заседанието Кристиан Вигенин, че в изказването си от ПП са отправили обидни квалификации към 120 души, което по думите му е обида към хората, които са ги избрали. „Аз не си представям да нарека, който и да било в тази зала мафия, каза Цонев. По думите му това е позор за българския парламент. Това, че се иска оставка, това че вървят политически процеси, които са описани от Конституцията, не ни дава основание от тази трибуна да говорим неща, които петнят българския парламент“, посочи той.

Председателят на ПГ ДПС Мустафа Карадайъ също настоя да бъде съхранено достойнството на Народното събрание. „България ще я има и след нас“, каза той. „Институциите на България трябва да ги съхраним, г-н председател. Не допускайте народните представители и политиците в България да бъдат наричани мафия от хора, които правят автооценка“, каза той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България всичко е възможно! Гореща политическа прегръдка между Борисов и Корнелия Нинова
Next: Решение! Колко се вдигат пенсиите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.