Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Луна захапа Слави: Опита се да ме вербува за сатанинската си партия
  • Новини

Луна захапа Слави: Опита се да ме вербува за сатанинската си партия

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
lunaahzphpahpa.jpg

Обади ми се преди изборите в опит да ме омаскари, при него всичко е предварително нагласено

„И малките деца вече знаят за сатанинските действия на Слави Трифонов. Че дори и някои животни. Мисля, че и мравките и насекомите са запознати, че е сатанист. Обади ми се по телефона, за да ме вербува по време на президентската кампания. Отказах му на всичките предложения, казах му какво мисля за него и неговата сатанистка партия и му затворих.“

Това разкри ексклузивно пред „България Днес“ певицата Луна, която покрай излизането на ИТН от правителствената коалиция и разделението на депутати на Трифонов разказва истории от кухнята на мръсната политика.

„При мен няма как Слави да пробие. С него съм имала един разговор и беше точно по време на президентската ми кампания. Той ми се обади и целта му беше да ме злепостави. Искаше да ме покани на интервю, което евентуално щеше да бъде на запис и да го монтират. Целта е хората да се подиграват и да се присмиват. Изумих се, когато ми се обади. Казах му: „След като ти подкрепяш Румен Радев и знаеш мнението ми изобщо за него, как си позволяваш да се обаждаш?

Вероятно с цел да ме омаскариш и да ме вкараш в някакви сатанински твои изпълнения, които аз не толерирам през годините“. Той ми каза, че ситуацията с Румен Радев е в друга роля. Аз тогава попитах: „В крайна сметка, всичко това от роля ли е с цел грабеж и тотално робство на българския народ?“. И тогава той млъкна по телефона. Аз съм на съвсем различно ниво от тяхното – не записвам разговори и не ги пускам на пресконференции“, сподели пред вестника Луна.

Певицата е категорична, че Слави и хората му не просто не трябва да ги има, а до един трябва да се махнат – не само от управлението, но и извън страната.

„Всичко около Слави е подготвяно с години от шоуто и сценаристите му. Защо написаха книга за мен, без да ме познават? Описват живота ми, без да ме познават. Тази книга ме озадачи. Тя излезе в момента, в който се кандидатирах за президент. Това означава, че е мислена, писана и печатана предварително.

И пусната в момент, в който да ми навреди. Направиха пари на мой гръб. И не съм единствената. В продължение на години се подиграват и гаврят с артисти. С личности като Лили Иванова. Унижават хората и така печелят на наш гръб. Те са извън божественото, не са нормални и са психопати. В тях егоизмът и Аз-ът е толкова силно изразен, че всяка една тяхна дума е свързана с „на мен ми харесва“ или „на мен не ми харесва“.

Ти не си там, за да ти харесва нещо? Ти си там, за да направиш личната си саможертва. И си там, за да дадеш всичко. Всички сега сърбаме попарата на тези сатанисти паразити, които ни се присмиват и подиграват всеки ден. Те ни мразят и ни ненавиждат. Затова от управляващите не вярвам на никого“, изрази емоционално мислите си певицата, която радва с хитовете си няколко поколения българи.

По нейни думи „цялата тази наглост и евтин театър, които обществото вижда, са по-зле и от сценария в „Биг брадър“. „Два пъти съм била в „Биг брадър“ и сценаристите там бяха на много по-високо ниво и много по-добре си изиграха сценариите.

Това, което наблюдаваме, е пълно падение на фона на цялата инфлация, която всеки час изсмуква парите на българите. Всички ние сме потърпевши всеки ден, не знам до една година какво ще се случи.

Хората нямат какво да ядат, а те се занимават с интриги и такова ниско ниво. Това е просто ужасно! Знаете ли, че за година и половина 800 хиляди българи са напуснали страната?“, каза още изпълнителката, известна, че казва нещата директно без заобиколки.

Изпълнителката добави, че по време на президентската кампания станала свидетел на подхода на всички политици. Видяла цялата пропаганда и цялото омаскаряване.

Луна призна, че сериозно се замисля дали да се кандидатира на евентуални предсрочни парламентарни избори.

„Хората ме питат дали ще се кандидатирам за депутат, за да продължим всичко това, което започнахме. Как да направиш нещо в цялото това демонично обкръжение… Комично е, че има хора, които общуват чрез медиите. Записват се и се клеветят. Не си вдигат телефоните и не идват на срещите.

Такива хора ли ще управляват съдбите ни? Аз лично не искам да ме управляват такива хора! Системата така е направена, че хората не могат да се кандидатират като независими депутати. Вотът не е мажоритарен, както на президентските избори. Ако искаш да си независим, трябва да си сам, както аз направих на президентските избори.

Оказва се, че съм притисната да бъда в някоя партия. Как да бъда в някоя партия, като всички са от измамник нагоре. Нали ги познавам“, обясни позицията си изпълнителката.

И добави: „Ще помисля, продължавам да го мисля, защото имам отговорност към гласоподавателите ми и към себе си. Не ми е приятно да ме крадат и всеки ден да съсипват бъдещето и мечтите ми. Хората нямат мечти вече. Къса ми се сърцето, защото от 30 години пътувам покрай професията ми и хората ми се оплакват. Как да им помогна? Хората искат нови избори и защо трябва да ги бавим с едно провалено правителство. Човешкият живот е един миг и часовникът тиктака.

Според нея емоционалността на българина е изиграла много лоша шега. „Не бива да се гласува емоционално, защото няма резултати. Приемат се някакви закони, но те не са сериозните закони и само се хвърля прах в очите на хората. Управляват ни простаци. Така е направено, че свестни хора не могат да са в управлението.

Това трябва по някакъв начин да се разчупи. Важните въпроси са какво се случва с еврото? Какво се случва с инфлацията? Какво се случва с цените на горивата? Хората не могат да излязат от домовете си.

Раждат се болни деца. Ето ги проблемите, а те си правят записи на хора, които фъфлят по телефоните и говорят на диалект. Това ли искате да ни управлява, защото аз не искам. Не искам от такива хора да ми зависи животът“, категорична е Луна.

И завърши изказването си в типичния си емоционален стил: „Нямам думи. Никога не съм вярвала, че през живота си ще видя такова падение. Къде са сериозните политици, които мислят за хората? Нито един не виждам. Ден за ден се живее и в тази ситуация пороците доминират“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Ицо Хазарта ги засне!
Next: До всички пенсионери! Увеличават ударно пенсиите от 1 юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.