Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откриха погребан БГ великан на 5000 г. край Варна
  • Новини

Откриха погребан БГ великан на 5000 г. край Варна

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
velveibkanbgg.jpg

Хора с исполински ръст са обитавали земите на Добруджа преди 5000 години. Останките на един от представителите на бронзовата епоха бяха разкрити в крепида до Ветрино, Варненска област, по време на спасителни разкопки по линията на строежа на газопровода „Балкански поток“.

На мъжа ще бъде направен ДНК анализ по проект, който ще докаже дали първите преселения на индоевропейците по нашите земи не е станало в периода на ранната бронзова епоха, съобщава БНТ.

Не е от големите могили. Висока е близо метър и това обяснява щетите най-вече от земеделска техника върху нея. Но все пак е опазила съдържанието си.Тази крепида насред царевичака край Ветрино може да разкаже много за живота тук преди 5000 години. Времето на ранната бронзова епоха и пришълците след първите земеделци. Проучвали са десетки подобни могили. Но тази успява да ги изненада.

Централният гроб – този, заради който е издигната могила, е на малко дете. При това останките му не са в анатомичен порядък и по-скоро приличат на жертвоприношение. Още едно дете и мъж са погребани тук по-късно. И първото, което се натрапва, е червеният цвят на костите.„Голяма част от погребваните са посипвани с охра. Приема се, че червеното е цвят, който е свързан с живота“, коментира доц. д-р Стефан Александров – ръководител на археологическите разкопки. Запознайте се с Херкулес.

Така са го нарекли изследователките, които търпеливо отмятат пръстта от него. Макар и погребан без предмети, той може да разкаже много за племето си. Освен че целият е посипан с охра, останките на мъжа впечатляват и с друго. „Съдейки по бедрените кости, които са над 50 см, ръстът му със сигурност е над 190 см.

„Доста голям, над метър и 90 дори за днешно време“, коментира археологът Ася Стефанова от РИМ Варна. „Тези специално в този район са били скотовъдци или преобладаващата част от икономиката им е била скотовъдство, т. е. основната част от диетата им е протеинът“, допълва той. Макар и с исполински размери, нашият Херкулес е починал доста млад – между 25 и 30 години. Много рядко попадат на по-възрастни. Вероятно инфекциите са ги поваляли рано. Но това трудно може да се каже за жените. В могилите намират основно деца и мъже. Дори патриархалните отношения трудно обясняват липсата на жените. Но пък учените са на път да сложат край на друга дилема – за произхода на хората, населявали земите ни през бронзовата епоха.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Симеонов унищожи Слави Трифонов от трибуната: Срам ме е, отказвам се от ИТН
Next: Линчуваха Тошко Йорданов пред парламента

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.