Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синът на Корнелия с апартамент в Манхатън, комшия е на Джордж Клуни и Иванка Тръмп
  • Новини

Синът на Корнелия с апартамент в Манхатън, комшия е на Джордж Клуни и Иванка Тръмп

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
rroorlneiniqiq.jpg

Синът на Корнелия Нинова се е влял в американския елит и се радва на луксозен живот зад граница. Рафаел обитава апартамент в най-престижния квартал на Ню Йорк – Манхатън, където собствени жилища имат звезди от ранга на актьора Джордж Клуни, певеца Бон Джоуви, автомобилния състезател жт Формула 1 Луис Хамилтън и самата дъщеря на щатския президент – Иванка Тръмп.

За местожителството си наследникът на червената лидерка се е похвалил сам, обявявайки адреса си в социалната мрежа „Фейсбук“. Дали обаче живее под наем, или си е купил имот в един от най-модерните квартали не само в Америка, но и в света, Рафи не издава.

И двата варианта обаче излизат твърде скъпо дори за американските жители, които имат среден стандарт на живот. Нашенецът Рафаел очевидно не се вписва в тази класа и не изпитва финансови затруднения.

Припомняме, че вече от 2 години и 10 месеца синът на Нинова, който още като ученик бе обявен за математически гений, работи като финансов анализатор в банката на милиардера Ротшилд – „Голдман Сакс“, а месечното му възнаграждение възлиза на 30 хиляди долара. Там негови колеги са известни на световната политическа сцена лица, като бившия председател на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу.

С мястото си в престижната банкова институция Рафаел се сдобил след 3-месечен стаж. Макар да се е регистрирал в най-голямата интернет платформа за търсене на работа, явно настоящата му позиция напълно го удовлетворява, щом е напът да закове трета година на нея.

Освен в професията, и в живота единственият син на шефката на социалистите се вълнува и разбира от пари. Той е откровен почитател на бързите скорости, а любимите му автомобилни марки са „Ауди“, „Ферари“, „Ламборгини“ и „Ягуар“. Афинитетът му към лукса не се изчерпва само с влечението към скъпите коли, а и към марковите дрехи.

Рафаел признава във „Фейсбук“, че харесва колекциите на „Армани“, „Бос“, „Лакост“, както и шедьоврите на един от най-скъпарските брандове за часовници – „Ролекс“. Въпреки че не му оставало много време за забавления в Америка, Рафи харесвал твърдия рок и групи като „Аеросмит“, „Лед Цепелин“ и „Айрън Мейдън“, както и най-актуалните младежки сериали, които владеят международния тв ефир в момента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Атанасова разби Хазарта с тази снимка
Next: Пряко предаване от Москва, Русия гледа със затаен дъх: Неизвестна групировка извърши атака срещу Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.