Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Асен Василев: Най-бедни са районите с избиратели на ДПС, а най-богати са членовете на ДПС
  • Новини

Асен Василев: Най-бедни са районите с избиратели на ДПС, а най-богати са членовете на ДПС

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
chelenonoeva.jpg

На днешното пленарно заседание министърът на финансите Асен Василев се обърна към ДПС. Вицепремиерът се закани, че този диалог няма как да продължи, както и „безпардонното и безцеремонно крадене“, пише flashnews.bg.

„32 години ДПС е в политиката и най-бедните краища на държавата са там, където са избирателите на ДПС. За сметка на това, едни от най-богатите хора в държавата са членове на партията.

Ние не се борим срещу хората, които живеят в районите, гласуващи за вас. Ние се борим срещу хората, чиито банкови сметки вие пълните с начина си на управление, със задкулисните си договорки и с така прословутия диалог, който проповядвате“, каза Василев.

Според него диалогът „не е за добруването на българските граждани“.
„Този диалог е за това как да се краде безцеремонно. Ето ви новина – няма да продължи! В такъв диалог няма да влезем с никой. Вие говорите с надежда за нашето пребиваване на политическия терен, с надежда, че ние сме нещо временно, което ще отмине. Ето ви още една новина – няма да отмине.

Това е началото на една промяна, което българското общество поиска и която ще иска по площадите всеки ден, докато тя не се случи. Независимо от опитите да се сформират изкуствени мнозинства, които са безпринципни и имат за цел да продължат всички схеми, които започнахме да спираме. Знам, че много ви пречим, ще продължим да ви пречим, независимо дали сме на власт, или не. Ще останем тук и ще си отвоюваме държавата обратно с всички средства на парламентаризма“, каза той.

„Г-н Карадайъ, много внимателно слушах вашето изказване.
Вие казахте, че дебатът не е за г-н Минчев, а за политическата ситуация в страната. Не искам да живея в държава, в която дебатът за председателя на НС не е за човека, който ще вземе този пост.

Дебатът за председателя е и трябва да бъде за това кой е най-достоен да води този парламент. В момента, до който постовете са функция на хора, които не присъстват в това Народно събрание, България няма да бъде свободна от точна тази мафия, за която вие говорите. Kазахте, че ние сме направили призив за политическо и етническо противопоставяне. Не, г-н Карадайъ, нашият призив е за противопоставяне на фирмите и хората, които грабят тази държава. Независимо от тяхната етническа принадлежност“, обясни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ ще зарадва над 2 000 000 пенсионери след Юни. Причината
Next: България скърби. Погребват Таня с 2-годишното й дете на рождения й ден. След дни трябваше да роди близнаци

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.