Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Току-що телефонът на Слави Трифонов се развъня, щеше да разбие слушалката! Много лоши новини за ИТН
  • Новини

Току-що телефонът на Слави Трифонов се развъня, щеше да разбие слушалката! Много лоши новини за ИТН

Иван Димитров Пешев юни 18, 2022
slvaivaivaitntnnt.jpg

Пореден удар понесе Слави Трифонов.

Структурата на ИТН в Плевен избраха областния председател Радостин Василев пред лидера Слави Трифонов. От днес напускаме ПП “Има Такъв Народ” и повече няма структури на партията в град Плевен, град Кнежа, град Левски, град Долни Дъбник и град Пордим, обявиха в декларация до медиите от ръководството на общинските организации.

В позицията си Александър Станев, Аспарух Йонков, Венера Василева, Венцислав Петков, Георги Борисов, Дамян Гаев, Десислава Костадинова, Никола Найденов, Симеон Илиевски и Цветомир Петров, подписали от името на ръководството в Плевен, обявяват:

Две години всеки от нас вложи огромна воля, ресурси и време, за да убеждава в ценности, които лидерът на партията и приближените му предадоха.

Смятаме, че настоящите събития са неприемливи и в абсолютен противовес с целите и идеалите, с които започнахме в началото. Недопустимо е политиката на ръководството на партията да се изразява във вземането на еднолични решения в интерес на няколко души и с лека ръка да се хвърля на вятъра трудът на стотиците членове, симпатизанти и доброволци, които дадоха от себе си в името на една чиста и свята кауза.

Ние не можем да толерираме такова поведение. Ние не можем да се обединим с ГЕРБ и ДПС и не можем да подкрепяме сляпо фалшиви пророци.

С настоящата декларация заявяваме пълната си подкрепа към Областния координатор на ПП “Има Такъв Народ” – Плевен и министър на младежта и спорта
Радостин Василев, Общинският координатор на ПП “Има Такъв Народ” – Плевен Деян Петков, както и към Иво Атанасов, Георги Георгиев, проф. Николай Радулов, Светлин Стоянов и Кирил Симеонов, които застанаха именно зад идеалите, заложени от създаването на партията, и не предадоха своите избиратели, пише offnews.bg.

Каним г-н Тошко Йорданов на посещение в Плевен, за да се запознае с народната любов в нашия град, която вече срещна пред народното събрание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Корнелия Нинова отива на съд по Наказателния кодекс: Ще отговаря за всичко
Next: Край на жегите: Ужасно време сковава България днес

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.