Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дръжте се! Няма да повярвате как се оправда Христо Иванов за съмнителната среща с Бобоков в джипа
  • Новини

Дръжте се! Няма да повярвате как се оправда Христо Иванов за съмнителната среща с Бобоков в джипа

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
cicicoobinaivao.jpg

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов коментира снимката, която показва негова среща с Пламен Бобоков в джипа на бизнесмена в близост до сградата на Народното събрание.

„Г-н Бобоков има някакъв проект в Русе за възстановяването на една историческа сграда. Наши депутати в общинската листа са коментирали това нещо и той потърси възможности за някаква подкрепа от наша страна да се завърши този проект. Просто нямаше къде другаде да се видим. Видяхме се по този начин за 10 минути. Просто да му кажа, че абсолютно не мога съм полезен, за съжаление – сградата е много красива“, каза Христо Иванов при гостуването си в предаването на Нова тв „Събуди се“.

Той отрече в колата да е обсъждан евентуален политически проект на Пламен Бобоков и увери, че „развитието на събитията ще го покаже“.

Христо Иванов коментира и въпроса с ветото за началото на преговорите на Република Северна Македония с Европейския съюз. Според него френското предложение е „изключително добро за България“.

„Освен правителствената криза и тази в досега управляващото мнозинство – България е изправена пред едно много важно решение, свързано с РСМ. Това е важно не само за Северна Македония, но и аз нас, но ние сме на път да го провалим. Това ще бъде изключително жалко за нас. Това налива допълнително масло в огъня“, подчерта той.

Според него Слави Трифонов се опитва да експлоатира темата за Северна Македония, за да си осигури алиби за някакви свои вътрешнополитически действия. „Това е един начин, който меко казано е безотговорен. Най-накрая ние получихме резултат от френските усилия за посредничество. Прочетох много внимателно предложението. Говорих и с много авторитетни дипломати от различни политически сили. Общото мнение е, че това е едно много добро за България предложение. Искам да ме чуят всички – това е изключително добро за България предложение, което ние сме готови да изхвърлим в коша поради това, че сме във вътрешнополитически скандал в момента“, категоричен е Иванов.

И допълни: „Когато България сега не успее да разгледа това предложение, защото няма политически контекст – някой да иска да се занимава с тази тема – а това предложение е много добро за нас и не знаме кога ще има второ такова- когато това се случи – ето това ще бъде национално предателство. Според предложението Скопие трябва да поеме ангажимент пред ЕС да си промени конституцията и да впише българите като един от държавотворните народи. Ако Македония не направи това – няма да има преговори за ЕС, няма да вдигнем ветото“.

Иванов е категоричен, че „Демократична България“ ще подкрепи френското предложение за Северна Македония, ако то влезе за обсъждане в пленарна зала в парламента. „Франция се ангажира да ни помогне и когато казвам, че предложението е добро за България, го казвам, защото самият външен министър в оставка Теодора Генчовска също го потвърди на изслушването в Народното събрание“, каза още Христо Иванов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Древен българин спи в пещерите на Тибет вече 2400 години! Очакват да се събуди и да поведе България
Next: Търси се учител за 5 ученика със заплата 72 000 евро – ето къде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.