Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям удар за Стефан Янев, партията му се разпада
  • Новини

Голям удар за Стефан Янев, партията му се разпада

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
qeneqnneqvnevsteff.png

Скандал разтресе най-новата българска политическа партия.

Съоснователката на партия „Български възход“ Ралица Симеонова обяви, че напуска проекта в деня на неговото учредително събрание.

Сочената за „дясна ръка“ на бившия служебен премиер Стефан Янев обяви решението си с пост във Фейсбук:

„Скъпи приятели,

Много от вас ми пишат, че се страхуват да не бъдат излъгани отново. Много от вас разглеждат „Български възход“ като алтернатива на компрометираното политическо статукво. И той наистина беше замислен като алтернатива, като пример за това как се прави един подобен партиен субект. Когато се ангажираш с политически формат, в който са фокусирани толкова много надежди и очаквания, отговорността е огромна. Поне от моя гледна точка е така. Защото за мен хората не са просто някакъв електорат. Не гледам на тях като на инструмент, който да ми осигури възможност да съм някъде или да получа нещо. За мен хората и общността са крайната цел на политиката. Последната трябва да обслужва именно тях, техните интереси и техните потребности. За добро или за лошо една от основните ми черти е, че съм твърде директна, открита и понякога леко крайна в отстояването на принципите, които смятам за правилни. И много сериозно се отнасям към ангажиментите, които поемам. А обещах да не лъжа и да не злоупотребявам с доверието на хората, които ми вярват.

Вече имах възможност да подчертая, че основен проблем в новата формация „Български възход“ е кадровият и той, за съжаление, не ми изглежда решим, не и към днешна дата. Формацията е обект на нездрав интерес и се пълни със странни партийни отломки и компрометирани личности. Кадровите решения са много важни, защото в крайна сметка идеите се реализират от хора. Ето защо, прецених, че няма как да бъда част от този проект, чрез който аз, в лично качество, не мога да изпълня основния си ангажимент, т.е. не мога да гарантирам, че няма да бъдете излъгани и предадени за пореден път.

Принципите са над всичко, защото те осмислят всяка кауза, като й придават реална стойност и тежест. Винаги съм се опитвала да отстоявам принципите, в които вярвам, без значение от потенциалните последствия. За мен честта, достойнството, истината, родолюбието и справедливостта не са клишета. Компромис с тях не мога да направя, защото държа съвестта ми да е чиста. Вложих много енергия, усилия, емоции и лични средства през последните месеци, но една птичка пролет не прави, нито две, нито три…

Благодаря на свестните хора, с които работих досега и с които се опитахме да вкараме качество и смислено съдържание в този проект. За съжаление, не сме критична маса. Все пак пожелавам успех и дано постепенно форматът да се изчисти от плявата, да стане жизнен и да допринесе за доброто на България. Аз пък ще се радвам на свободата да изразявам открито гражданската си позиция, както е било винаги досега.

Пиша горното, за да няма излишни спекулации защо не съм на Учредителното събрание днес.“

dunavmost.com

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вcички, кoитo ca рoдeни мeжду 1950 и 1990 гoдинa трябвa дa прoчeтaт тaзи cтaтия
Next: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.