Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Елена Гунчева: Напускам Възраждане и парламента, Костадинов излъга
  • Новини

Елена Гунчева: Напускам Възраждане и парламента, Костадинов излъга

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
eelnelgunchevava.jpg

Народният представител Елена Гунчева обяви във фейсбук страницата си, че напуска Народното събрание и партия „Възраждане“.

Гунчева беше единственият отсъстващ от залата депутат, когато се гласуваше вотът на недоверие към кабинета. От партията ѝ тогава съобщиха, че е в болничен, предаде Бтв.

Тази нощ тя написа: „След изтичане на болничния ми, ще си подам оставката като народен представител и ще напусна „Възраждане“, въпреки че още вярвам на идеите. Но вече не вярвам на лидера“.

Елена Гунчева изброява още причини за решението си – проблеми с пиара, хаотичната законодателна дейност, забрана за медийни изяви, кадровата политика на партията, която определя така: „Лидерът иска верни, а не умни и мислещи“.

Според нея Костадин Костадинов се отнасял с пренебрежение към русофилите, освен това прибрал безотчетните пари на депутатите си.

Час след първата си публикация Гунчева написа, че застава зад думите си и се противопостави на опитите нейната воля да бъде обяснена с хакерска атака срещу профила ѝ

Гунчева добавя още, че усеща лично отношение към нея, както и сътрудничеството на партията й с ГЕРБ.

Към публикацията тя добави още една снимка, но по-късно тя беше изтрита от профила й:

Около два часа по-късно Елена Гунчева публикува още един пост. „Поредната опорка на пиара на партията, че профилът ми е хакнат и пише трол, е нагледен пример за твърдението ми, че кадрите са тотал щета и хора няма”, написа тя.

„В един момент ни беше нареждано да гласуваме всички предложения, които идват от страна на ГЕРБ. Те обикновено бяха някакви предложения или към второ четене, или законопроект, или проекти на решения на ГЕРБ с изключение на тези, които кардинално се разминаваха с политиката на партията – за зеления сертификат, за декларацията, за Украйна и оръжията, но за почти всичко останало виждах представители на ГЕРБ, които се договаряха по какъв начин да гласуваме. Ние изобщо нямахме думата. Това е може би от началото на тази година. В самото начало не беше така”, каза тя за „Здравей, България”.

Костадин

Гунчева отбеляза, че може да се проследи по стенограмите на Народното събрание колко пъти партията е гласувала заедно с ГЕРБ. „Включително имаше и доста странни решения, за които никой не ни обясняваше защо гласуваме по един или друг начин”, добави тя.

Запитана дали е питала лидера на партията защо се получава това и какво е отговарял той, Гунчева отговори: „Той казваше, че това е политиката и че в края на краищата трябва да се правят компромиси и много много да не питам. Общо взето това беше отговорът. Както виждате, ние винаги гласуваме единодушно, с някои изключения когато ни се казва, че някои трябва да се въздържат, да не гласуват и т.н. Това категорично не мога да го приема”.

Тя беше категорична, че никой не е опитвал да прави договорки с нея. „Щях да гласувам „за” вота на недоверие, макар и с отвращение, защото едно гласуване с ДПС е доста неприемливо, но заради общата кауза щях да го подкрепя”, посочи Елена Гунчева.

На въпрос дали е имала разговор с Костадин Костадинов във връзка с решението и за напускане на НС и „Възраждане” тя отговори: „Имаше многократни разговори с него, с организационния секретар, с групата, на която всички тези проблеми бяха поставени, но така или иначе не намериха решение. Казах, че повече не мога да се примирявам с това, но ми беше обяснено, че без партията аз съм никоя и общо взето всички депутати са взаимозаменяеми. В този случай няма как да остана”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какви пари ще взимат пенсионерите за юли след ново предложение от днес
Next: Елена Гунчева разби Костадин Костадинов и каза цялата истина в прав текст

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.