Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Елена Гунчева: Напускам Възраждане и парламента, Костадинов излъга
  • Новини

Елена Гунчева: Напускам Възраждане и парламента, Костадинов излъга

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
eelnelgunchevava.jpg

Народният представител Елена Гунчева обяви във фейсбук страницата си, че напуска Народното събрание и партия „Възраждане“.

Гунчева беше единственият отсъстващ от залата депутат, когато се гласуваше вотът на недоверие към кабинета. От партията ѝ тогава съобщиха, че е в болничен, предаде Бтв.

Тази нощ тя написа: „След изтичане на болничния ми, ще си подам оставката като народен представител и ще напусна „Възраждане“, въпреки че още вярвам на идеите. Но вече не вярвам на лидера“.

Елена Гунчева изброява още причини за решението си – проблеми с пиара, хаотичната законодателна дейност, забрана за медийни изяви, кадровата политика на партията, която определя така: „Лидерът иска верни, а не умни и мислещи“.

Според нея Костадин Костадинов се отнасял с пренебрежение към русофилите, освен това прибрал безотчетните пари на депутатите си.

Час след първата си публикация Гунчева написа, че застава зад думите си и се противопостави на опитите нейната воля да бъде обяснена с хакерска атака срещу профила ѝ

Гунчева добавя още, че усеща лично отношение към нея, както и сътрудничеството на партията й с ГЕРБ.

Към публикацията тя добави още една снимка, но по-късно тя беше изтрита от профила й:

Около два часа по-късно Елена Гунчева публикува още един пост. „Поредната опорка на пиара на партията, че профилът ми е хакнат и пише трол, е нагледен пример за твърдението ми, че кадрите са тотал щета и хора няма”, написа тя.

„В един момент ни беше нареждано да гласуваме всички предложения, които идват от страна на ГЕРБ. Те обикновено бяха някакви предложения или към второ четене, или законопроект, или проекти на решения на ГЕРБ с изключение на тези, които кардинално се разминаваха с политиката на партията – за зеления сертификат, за декларацията, за Украйна и оръжията, но за почти всичко останало виждах представители на ГЕРБ, които се договаряха по какъв начин да гласуваме. Ние изобщо нямахме думата. Това е може би от началото на тази година. В самото начало не беше така”, каза тя за „Здравей, България”.

Костадин

Гунчева отбеляза, че може да се проследи по стенограмите на Народното събрание колко пъти партията е гласувала заедно с ГЕРБ. „Включително имаше и доста странни решения, за които никой не ни обясняваше защо гласуваме по един или друг начин”, добави тя.

Запитана дали е питала лидера на партията защо се получава това и какво е отговарял той, Гунчева отговори: „Той казваше, че това е политиката и че в края на краищата трябва да се правят компромиси и много много да не питам. Общо взето това беше отговорът. Както виждате, ние винаги гласуваме единодушно, с някои изключения когато ни се казва, че някои трябва да се въздържат, да не гласуват и т.н. Това категорично не мога да го приема”.

Тя беше категорична, че никой не е опитвал да прави договорки с нея. „Щях да гласувам „за” вота на недоверие, макар и с отвращение, защото едно гласуване с ДПС е доста неприемливо, но заради общата кауза щях да го подкрепя”, посочи Елена Гунчева.

На въпрос дали е имала разговор с Костадин Костадинов във връзка с решението и за напускане на НС и „Възраждане” тя отговори: „Имаше многократни разговори с него, с организационния секретар, с групата, на която всички тези проблеми бяха поставени, но така или иначе не намериха решение. Казах, че повече не мога да се примирявам с това, но ми беше обяснено, че без партията аз съм никоя и общо взето всички депутати са взаимозаменяеми. В този случай няма как да остана”

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какви пари ще взимат пенсионерите за юли след ново предложение от днес
Next: Елена Гунчева разби Костадин Костадинов и каза цялата истина в прав текст

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.