Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си
  • Новини

Обявиха пенсията на Лили Иванова: Примата затвори завинаги устите на критиците си

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
liaivanvapensinis.jpg

За Лили Иванова се знае, че е дълбоко вярващ човек, който никак не обича да показва чувствата и пристрастията си. В редките си интервюта естрадната прмадона казва, че има хора и семейства, на които помага, но смята за ненужно да говори за това.

Наблюдателни посетители на Самоковския девически манастир „Покров Богородичен” пък от години твърдят, че това е любимият храм на певицата и място, където тя обича да се усамотява и да се отърсва от ежедневната суета.

Не е тайна, че Лили дарява пенсията си на женската обител в Самоков. До края на миналата година Примата взима по-малко от 300 лева пари за старост, които редовно препраща към монахините. Но от ноември 2019-та с решение на Народното събрание пенсията й рязко е увеличена със 700 лева като творец с големи заслуги за България.

Неизвестно остава дали новият размер отива целият за манастира в Самоков, пише „Уикенд“.
Добре известно е обаче както в Самоков, така и в цяла България, че Лили Иванова дарява средствата за изографисване в църквата на манастира на библейската сцена, при която Исус Христос влиза в Йерусалим на Цветница – именният ден на звездата.

Стенописът се намира от ляво на входа и добре хармонира с цялостната украса на църквата, която е дело на един от най-забележителните родни иконописци от Възраждането до днес като Захари Зограф, роден и учил се на творчество в Самоков.

В църквата на манастира „Покров Богородичен” в рилското градче има и красива иконопис на Богородица Живоносен източник. Голямата фреска се намира високо от лявата страна на храма близо до входната врата. Цветовете са ярки и явно са сравнително нови – малко опушени са от дима на свещите и тамяна. Личи и ръката на талантлив иконописец. Най-долу на стенописа с бели букви през цялото платно е написано „Дар от Лили Иванова в памет на майка й Мария”.

Като се има предвид привързаността на Примата към самоковския манастир, може да се приеме, че именно тя е финансирала изобразяването на библейската сцена в манастирската църква, като е пожелала това да е вечен спомен за нейната майка Мария Петрова. За нея певицата винаги казва, че заедно с баща й никога не са й се карали, но са научили нея и сестра й на ред и дисциплина.

Освен това майката Мария била и много добра певица, както и други роднини на изпълнителката на „Детелини”. Мария Петрова Дамянова родила четири момичета, но две от тях починали от скарлатина. В официалната биография на примата на естрадата е записано, че майката Мария е била домакиня и не е работила. Но когато семейството изпитва парични проблеми, тя работи известно време като келнерка.

Дарът на Лили Иванова към майка й изобразява една от най-силните като послание сцени в християнската живопис. Празникът на иконата на Света Богородица Живоносен източник се отбелязва винаги на Светли Петък след Великден. Обикновено най-големият православен празник Възкресение Христово се чества около рождения ден на Лили Иванова – 24 април, и е възможно това да е една от причините тя да избере точно тази сцена да се изрисува в памет на майка й. В същото време обаче Богородица Живоносен източник е свързана с надеждата за вечното възраждане на живота и лечение на всички болести и страдания. Така се дава израз на мъката на голямата певица за един от най-близките хора и надеждата чрез стенописа да се подържа жива връзката с духа на майката.

Историята на иконата Богородица Живоносен извор е свързана със събитие, станало през 5 век след Христа. По това време в Константинопол, близо до градските врати, наричани Златни, имало горичка от кипарисови дървета, а в нея – чудотворен извор. То било посветено на Пресвета Богородица, но поради човешка небрежност запустяло и обраснало с гъст храсталак, а изворът се покрил с тиня.

От живоносния извор оздравял император Юстиниан, а безплодната царица Зоя родила син – Константин Порфирородни. Запомнен е и следният удивителен случай.

Благочестив поклонник се поминал на път за това свято място. Умирайки, той помолил да откарат мъртвото му тяло при извора и да излеят върху него три котли от живоносната вода. И щом сторили това, мъртвецът възкръснал. Преданието е запазило спомена за безброй чудеса, изобилно изтекли от Живоносния източник и облагодетелствували царе и патриарси, богати и бедни, знатни люде и хора от простия народ. Благодатната сила на Божията Майка и до днес не престава да чудодействува чрез Нейния живоносен извор.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителството падна, камбаната за пенсионерите удари с тъжен звук. Ето какво очаква възрастните българи
Next: Каримански успокои пенсионерите. Важна новина

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.