Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • МИЛИАРДИТЕ НА ПУТИН! Ето колко е богат и как живее руският президент! Удря всички в земята
  • Новини

МИЛИАРДИТЕ НА ПУТИН! Ето колко е богат и как живее руският президент! Удря всички в земята

Иван Димитров Пешев юни 25, 2022
miqlqirusrksprezi.jpg

Руският президент Владимир Путин се нарежда на второ място по богатство с лично състояние от 75 милиарда долара. Според американскто издание „The Richest“, единственият по-богат човек на планетата все още е Бил Гейтс със своите 77.1 милиарда долара.

Несъмнено можем да очакваме момента, в който непоклатимият лидер на Русия ще оглави световните класации на супер-богатите особи. Имайки предвид, че не е известно какви активи би могъл да притежава чрез подставени лица и офшорки, не е изключено цифрата от 75 милиарда да е надхвърлена многократно.

Като нищо „дядя Вова“, както го наричат на галено сънародниците му, може и да е притежател на стотици милиарди, а защо не и трилион? Факт е, че Путин вече 15 години управлява еднолично Руската Федерация с желязна ръка, като е бил както президент, така и министър председател на огромната държава. Ето и малко факти за финансите на политика според „The Richest“.

Oфициалната заплата на президента е 187 000 щатски долара, което за руските стандарти никак не е впечатляващо и мнозина биха определили сумата като „копейки“. Месечният приход на държавния глава възлиза на 15 583 долара, като хубава вечеря в руската столица започва от 5000 долара за 4 човека и няма горна граница. В Москва, за да минаеш за богат, трябва да изкарваш поне 10 милиона месечно. Всичко под тази цифра би ви класирало в средната класа. За съжаление масата граждани живеят много бедно и бездната между богати и бедни става все по широка. Самият „дядя Вова“ пише в данъчната си декларация, че притежава банкова сметка с 180 000 долара, три руски автомобила, апартамент с гараж в москва и парче земя в покрайнините на града.

Откъде идват милиардите на Владимири Путин, след като получава толкова оскъдна заплата? Един от най-влиятелните хора в света притежава солидни дялове в мастодонтите на енергийния бизнес, а именно 4.5% от Газпром, 37% в Сургутнефтегаз и 50% в Гунвор(швейцарска корпорация за търговия на горива). Приходите на енергийните гиганти са съответно 150 милиарда, 20 милиарда и 80 милиарда долара годишно. Как точно е придобил акциите и кой го представлява официално в компаниите не е известно. Можем само да гадаем в какви други предприятия има пръст могъщият политик, но едно е сигурно, той живее като истински олигарх.

Има „скромен“ ръчен часовник за 200 000 долара, дворец на стойност 1 милиард на брега на Черно море, използва над 15 президентски хеликоптера и 40 самолета, някои от които имат на борда си златни санитарии и подобни глезотии. Към играчките на Путин се числи и огромна яхта с винарна, спа център, площадка за хеликоптер и много други. Има достъп до 20 супер луксозни имения по целия свят, в това число и средновековен замък.

Превод и редакция: BRADVA.BG

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дадоха Кирил Петков на европрокурор
Next: 840 лв. месечно ще дават на всеки пълнолетен българин, без значение дали работи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.