Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво да направите, ако банкоматът ви глътне картата?
  • Новини

Какво да направите, ако банкоматът ви глътне картата?

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
glutanrkaktat.jpg

„Щедрият” и удобен банкомат, като всяко електронно устройство може да ни създаде неочаквани проблеми. Като например да „глътне картата” ни. Разбира се, ако сме в България, проблемът е по-малък, но ако сме в чужбина и се случи така, че банкомат глътне картата ни, проблемът става по-заплетен.

И така, има няколко основни причини, поради които може да ни се случи това. Първата е, ако сгрешим пин-кода си три последователни пъти. Тогава машината прибира картата, защото решава, че е открадната и някой се опитва да я източи.

Втората причина е, ако картата е с изтекъл срок. Често банкоматите го отчитат и ги гълтат, защото ги считат за съмнителни. Третата причина е да не вземем картата си от машината веднага. Тогава банкоматът решава, че сме я забравили и я прибира. И, разбира се, може просто банкоматът да има повреда. Какво да правим, ако стане така?

Можем да опитаме да натиснем бутона за „Отмяна“, защото понякога банкоматите „забиват“ и това ги кара да „изплюят“ прибраната карта. Ако това не проработи, първото нещо, което трябва да разберем, е дали картата е глътната от банкомат на нашата банка или от машина на друга банка. Ако е на нашата, ситуацията е по-лесна.

Обаждаме се на банката, блокираме картата, съобщаваме данните си и питаме как можем да получим картата си обратно. Ако обаче банкоматът е на друга банка, тогава трябва да звъннем на две места – на нашата и на другата банка.

И така: Първо звъним в собствената си банка, за да блокираме картата. След това звъним на банката, чийто банкомат е погълнал картата ни, за да им съобщим за ситуацията и да разберем как можем да си върнем картата. В никакъв случай не се доверявайте на случаен човек, който Ви уверява, е знае как да ви помогне.

Почти сигурно е, че той Ви е е заложил капана с цел да се добере до сметката Ви и да я източи. Ако пък разполагате с безконтактна карта и банкоматът има такъв четец, откажете се от флопито в интерес на сигурността, съветват техниците.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми страдаше от болки в ставите, не можеше да се изправи, накрая ходеше с бастун, но вече знаем какво да правим
Next: Тъжна вест! На 63 години почина светилото в медицината д-p Toдop Дoбpeв

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.