Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Босове напират за износ на оръжия в Украйна, Корнелия Нинова им скърши мерака
  • Новини

Босове напират за износ на оръжия в Украйна, Корнелия Нинова им скърши мерака

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
krobineimekerak.jpeg

Откакто падна правителството, някои хора си позволяват да вкарат документи в комисията, но няма да получат разрешение, каза тя

Докато сме там (б.а. Министерския съвет), няма да позволим нито една стока да излезе в Украйна. Това каза в интервю за БНТ вицепремиерът в оставка и лидер на БСП Корнелия Нинова.

В „Денят започва“ с Георги Любенов тя коментира интервюто на премиера Кирил Петков пред британския „Гардиън“, което предизвика коментари по темата изнасяме или не оръжия за Украйна.

България не е изнесла и един патрон за Украйна и не изнася, категорична е Нинова.

Имаме едно разминаване и едно неправилно тълкувание в това интервю, обясни тя.

„Ние много отдавна сме заявили позицията си, че трябваше да продължат разговорите с „Газпром“. След няколко срещи с работодателските организации, тяхното мнение беше същото, така че тук имаме разминаване с г-н Петков и това не е новина“, обясни вицепремиерът в оставка.

Тя даде опростен пример за ситуацията: „Представете си – купувате си кола, плащате си, тя си е ваша, решавате да я продадете или да я дарите на съседа. Може ли този, който ви я е продал преди това, да ви каже да не го правите и цял живот да я карате?“, попита червеният лидер.

„Откакто падна правителството, някои хора си позволяват да вкарат документи в комисията за износ на оръжия за Украйна“, съобщи тя.

„Да им кажа, няма да получат разрешение! Това са определени фирми“, поясни министърът на икономиката.

Тя изтъкна, че президентът Радев и вицепрезидентът Йотова са започнали да атакуват правителството буквално още в първия месец. „Аз нямах обяснение защо толкова бързо президентът, който създаде ПП, който ги изстреля във властта, ги атакува. С времето си дадохме сметка какво става. На президента Радев президентската институция му е тясна, той иска реална власт“, подчерта Нинова.

„Служебните кабинети му се усладиха. Инсталирайки ги като лице на промяната, като някакви кукли едва ли не, той си мислеше, че ще остане да дърпа конците. И след като Кирил Петков и Асен Василев си поеха отговорността, това не се случи и според мен разривът започна с първата смяна в „Булгаргаз“, добави тя.

Тя определи в много случаи като абсолютно необективни атаките от президентството.

Президентът чрез своите назначения в администрацията искаше да бъде скрития премиер, а Кирил Петков да бъде лицето, допълни Нинова.

Тя коментира темата защо БСП не е подкрепила „френското предложение“ за РСМ.

„Френското предложение не отговаряше напълно на нашата т.нар. червена линия РСМ да изпълни двустранния договор. В него се казва, че преговорите ще започнат след като Северна Македония си промени конституцията и впише българите – това е добро предложение“, подчерта Нинова.

„Предложението обаче се позовава на двустранен протокол без той да е подписан – нито от едната, нито от другата страна. Вие видяхте реакцията в Македония – те казаха няма да подпишем. В този момент българските интереси не са защитени, като няма подписан двустранен протокол“, обясни тя.

Темата Македония беше грубо експлоатирана за партийни цели от две партии – ИТН и ГЕРБ, смята Нинова.

„В момента върви тезата да се направи ново евроатлантическо мнозинство. Борисов се опитва да се препере през темата Македония, това е тотално изместване на фокуса, на целта за която протестираха хората. Той се опитва да се препере и да търси ново мнозинство през друга цел – евроатлантизма. Приемат ли колегите от ПП такава цел – те са приключили. Да не вярват на мимикрията на Борисов“, призова Нинова настояващите си коалиционни партньори.

Според Нинова, нови избори и служебен кабинет е най-лошото за народа.

„Чакат ни тежка есен и тежка зима. Ние – БСП, имаме план и предложение какво трябва да се направи“, допълни тя.

По думите й, сред най-важните приоритети са актуализацията на бюджета, която спешно трябва да се направи и приемането на законите по Плана за възстановяване и устойчивост, които обаче изискват огромни промени.

Правим правителство, осигуряваме държавата и хората, и след това да ходим на избори, категорична е Нинова.

По въпроса каква е позицията й по предложение за ново правителство, в което Кирил Петков не е премиер, тя заяви, че това не е работа на БСП. Ние не бихме поставили такова условия, това не е политическо, не е нормално, не е коректно, каза лидерът на БСП.

Правителството беше свалено за пари, за власт, за постове, за икономически интереси, смята тя.

Имаше симптоми на напрежение в коалицията, призна тя.

„Първият симптом беше БНБ и отказът да подкрепят г-н Каримански за поста управител. Задълбочиха се през бюджета и трите милиарда за пътищата. Според мен най-голямата им грешка беше влизането в личното пространство – не работи това в политиката. Хората не обичат личните крамоли за сметка на техния, народния интерес“, обясни Нинова по повод решението на ИТН да напусне коалицията.

Тя обясни защо БСП подкрепя връщането на хартиените бюлетини. Прогнозите на хора, които разбират са, че ако ги върнем, между 300 000 и 500 000 души ще се върнат до урните, тоест целта е повече хора да отидат да гласуват за да имат институциите по-голяма представителност. Машините остават, всеки може да избира, допълни Нинова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест! На 59 години почина светилото на хирургията д-р Иван Толеков
Next: Бомбата дойде само дни след краха на кабинета: Прокуратурата погва Лена Бориславова

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.