Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новото правителство на Кирил Петков е готово
  • Новини

Новото правителство на Кирил Петков е готово

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
petkeirelrelrbggprav.jpg

Кирил Петков ще остане начело на евентално ново правителство на „Продължаваме промяната“.

От думите му става ясно, че ще се разчита на подкрепа не на цели формации, а на отделни депутати от тези партии, което доста напомня на идеите за мажоратирност в България.

Премиерът в оставка Кирил Петков говори за проектосъстава на нов кабинет на „Продължаваме промяната“ и ще остане ли той министър-председател в него.

„Това, което сме обсъдили до този момент с Изпълнителния съвет на „Продължаваме промяната“ е, че съставът ще бъде непроменен засега, тази вечер имаме пак среща. Ние всички сме много сплотен отбор и продължаваме в същия формат“, отговори той на въпрос на БНТ за проектосъстава на нов кабинет на „Продължаваме промяната“.

Попитан конкретно за липсващите министри от „Има такъв народ“, Петков заяви: „Не искам да говоря още за отделни министри, защото реално, докато нямаме подкрепата на независими депутати, които се надяваме да видим дали има такъв шанс, още не искам да влизам в конкретика“.

Премиерът коментира и думите на Тошко Йорданов от ИТН, че биха се отзовали при покана за преговори от ПП.

Ние ясно заявихме, че има няколко човека, с които не бихме преговаряли – това са самият Бойко Борисов, г-н Пеевски и ДПС, Костадин Костадинов – самият той, както и Слави Трифонов. Доколкото знам, Тошко Йорданов не може да направи една стъпка или едно изказване без Слави Трифонов, така че за съжаление и с него няма да можем да говорим.

Няма смисъл за българското общество да влезе в поредна агония, ако задкулисието още може да контролира средствата, които би трябвало да ходят при хората, а не в няколко фирми, както беше досега при ИТН, категоричен е Петков.

Време е България да извоюва възможността да има свободно правителство, което работи реално за хората. Борбата срещу мафията не е самоцел, тя е само инструмент в една богата държава (защото аз вярвам, че България е богата държава), средствата да се изразходват правилно, така че да подобрят стандарта на живот на хората, каза премиерът.

На въпрос дали България изнася оръжия за Украйна, той заяви:

Това, което е правило досега българското правителство, е много ясно – ние не сме имали директен износ от България за Украйна по никакъв начин. Имаме експорт към наши традиционни партньори – страни в Европейския съюз. Но такъв директен трансфер България – Украйна – няма.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 4-годишно момче към баща си: Татко, идвай си вкъщи, мама не може да се събуди!
Next: Млад пловдивчанин източи 38 000 000 паунда

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.