Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ключова рокада в бТВ – любимо лице си отива, ето кой сяда в стола му
  • Новини

Ключова рокада в бТВ – любимо лице си отива, ето кой сяда в стола му

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
btvrokakdakda.jpg

Ключова рокада се случва в момента в бТВ – знаков водещ напуска медията, както в „За Жената“ писахме още преди месец, за да отстъпи титулярското си място на друг любимец от екрана. Става дума за Денислав Борисов , който ще бъде заменен от Ивайло Везенков.

Ето всички подробности:

Ивайло Везенков е новото лице на bTV Новините, съобщиха от медията. Заедно с Виктория Готева той ще се редува при представянето на актуалните събития в сутрешните и обедните новинарски емисии.

Ивайло Везенков има солиден опит в отразяването на политически, социални и културни теми. Журналистическата му кариера започва в радио „Витоша“, където работи като новинар, а през 2007 открива и страстта към телевизията. Работил е и като редактор в Радио Свободна Европа и телевизия BiT. Опитът, който трупа в PRO.BG и TV7 и го отвежда до bTV през 2011г.

Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и журналистика в Аризонския държавен университет, където е стипендиант по програмата Fullbright. Специализирал е в американските телевизии CNN и KPNX. Изготвя материали на политическа, социална и култура тематика.

Той ще се редува с красивата и усмихната Виктория Готева, която прекрачва прага на нюзрума на bTV като стажант през 2016 г. Година по-късно се присъединява като репортер към екипа на „Тази сутрин“, а през пролетта на 2019 г., след кастинг, става водеща на сутрешните и обедни новини по bTV.

От медията признават и че както „За Жената“ вече писа, дългогодишният репортер и водещ на bTV Новините Денислав Борисов се разделя с медията. Считано от 1 юли 2022 г. той напуска по взаимно съгласие и „ще поеме по нов професионален път“.

Денислав Борисов

Денислав също е стартирал като стажант в bTV, а от 2015 г. започва да води bTV Новините като един от основните водещи на сутрешните и обедни емисии. Бил е водещ на специални студиа и актуални предавания на медията.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Който мисли да ходи в Гърция на море, да си приготви ядене, пиене и юрган за опашката
Next: Чета и плача! Един български таксиметров шофьор разказа: Пристигнах на адреса, а там беше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.