Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване какво се случва с Росен Петров след раздялата със Слави и bTV
  • Новини

Не е за вярване какво се случва с Росен Петров след раздялата със Слави и bTV

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
rsoeleleleiavii.jpeg

Росен Петров, който на 24 юли ще празнува 52-рия си рожден ден, е претърпял пълна промяна, откакто се задоми с Десислава Нешева – учен, доктор на науките, специализирала във Флоренция, а понастоящем работи в Медицински университет. Водещият на предаването „Операция История” по тв „България он еър”, който някога бе сподвижник на Слави Трифонов, е загърбил всякаква суета.

Намеренията да се занимава с политика са останали безвъзвратно в далечната 2014 г., когато и възникнаха, докато все още водеше „Нека говорят” по Би Ти Ви. Росен Петров стои далеч от светски събития и клюки, даже и от социалните мрежи, където други известни и неизвестни личности редят постове час по час.

Водещият е казвал, че дори не поддържа профил във фейсбук. Телевизионерът, който е завършил Класическата гимназия, а после Академията на МВР със специалност „Право” и „Сигурност и борба с престъпността”, се е посветил изцяло на семейството си. За него най-важни са жена му Десислава и дъщеря им Славея, която се роди през май, миналата година.

„Детето променя всичко. Сега детето ми е всичко. Само като я видя, всичко остава встрани”, сподели Росен скорошна своя медийна изява. Допреди да стане баща, като всеки, водещият не си давал точно сметка какво е да си родител и каква отговорност е. „Коренно се променя човек, според мен – за добро. И дава съвсем друг поглед върху живота”, ,разкри той.

Росен се старае да прекарва максимално много време с дъщеря си, която вече стъпва по-уверено и е доста „приказлива”. „Славея ми е приоритет”, категоричен е водещият. Той се запознава с майка й Десислава Нашева, която е автор на изследването на генотипа на древните българи, в предаването си „Операция История”.

Дамата, която има сериозна и внушителна професионална биография като учен, гостувала на Росен Петров през 2018 г. Вероятно след това разговорите им продължили, като постепенно преминали на доста по-лични теми.

Освен че споделят обща страст към историята и изследователска дейност, Росен и Десислава имат и еднаква житейска философия. Въпреки недостатъчното финансиране на науката у нас и комерсиалното общество, в което живеем, Десислава е от тези, които избират да се отдадат на научна дейност.

Росен от своя страна решава да превърне интереса си към историята в професия, стартирайки предаването си, което вече 4 години е в тв ефира. Самият той е признавал, че не е предполагал, че историческо предаване може да бъде толкова гледано. Личи не само по рейтинга му, а и по ангажираността на зрителите.

Росен Петров, който в телевизията е общителен, но иначе може да се каже, че е интровертен тип и има малко приятели, често е спиран в супермаркета или на улицата от почитатели на предаването си.

Щом го разпознаят, зрителите на „Операция История” бързат да обсъдят с него последните гости в предаването и темите, които се разглеждат. Росен Петров винаги отделя време за тези разговори, защото смята, че обикновените хора имат по-реален критерий за това, което се случва.

Интересът му към историята датира още от детството му, когато слушал разказите на дядо си по майчина линия. Той бил фронтовак и живял до 90 години. Работел във военен завод. „Той ми разказваше фрапиращи истории”, споделял е Росен. Дядо му държал снимка на цар Борис III и все казвал, че царят е бил народен човек. Сам се убедил в това. Когато дядото на Росен бил войник, нямало превоз и се ходело пеша.

Веднъж, докато вървял, до него спряла голяма черна кола. Слязъл офицер, попитал го накъде е и предложил да го закара до полка. Дал му даже кутия цигари. „Казал му: „Да знаеш, че те вози Негово Величество.”. Не даваше и дума да се издума лоша за царя”, споделял е Росен Петров.


Източник: Марица

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борисов с мълниеносна реакция след думите на Плевнелиев, готви ли се преврат
Next: Ванга го предрече: България ще я спаси висок мъж, земеделието ще процъфти отново!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.