Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата
  • Новини

Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
bggbelejekakka.jpg

Мъж направи сравнение между България и Англия и показа във Фейсбук какво може да си купи за 23,60£, пише Sofia24.bg.

По думите му разбираме, че е вдъхновен от новината, с която ви запознахме преди няколко дни за българка, която живее на Острова и снима с телефона си в магазин на популярна хранителна верига. Тя показа на всички нас, живеещи в България, какви са цените на хранителните продукти в Англия.

Ето какво пише мъжът във Фейсбук:

Какво може да се купи в Англия за 20 паунда

„Защо съм в Англия?? При (минимална) заплата /5дни в седмицата по 8 часа/ в Англия 1500 паунда’ какво купувам! (минимална). Да приемем (средна) заплата в България 1500 лева колко струват тези продукти? (средна). Лидъл Англия и Лидъл България.

Не съм подбирал продуктите, защото рядко влизам в Лидъл.

Видях клипа на една жена в интернет за краставици, домати, масло и още други неща, та случайно и аз“.

„Виждам, че на храните няма ДДС, това автоматично прави +20% в България… но в България имаме много хрантутници! В Германия е 7% и цените са почти същите като на този касов бон!“, пише в коментар под публикацията друг мъж.

„Много тъжно е всичко…като имаш в предвид, че в момента цените в Лидл са се повишили. Аз пазарувам редовно и има завишение. И най-скъпото, което си купил е Гавискона, а не храната…“, гласи друг коментар.

„Колко струва билетчето в метрото на Лъндън и колко е билетчето в Софето или Варна ? Сигурно не ходиш пеша ? А една бира колко струва, за ракийката да не говорим. А това, че те имат за втора ръка човек не се измерва с никакви паунди ! Аман от преднамерени реклами на „западния“ начин на живот.

И България ако не беше принудена да кувива ОРЪЖИЕ, самолети, курвети и ракети, щеше да е по напред от доста „западни“ страни. Дано ви дойде акъла на следващите избори“, гласи друг коментар.

„Ами супер, радвам се за човека. Нека е щастлив. А може ли да попитам би ли бил така добър да сподели и цените на горивата, наемите, цените на комуналните услуги и въобще като сме почнали направо целия пакет? Колко са разходите на месец на домакинството му за нещата от първа необходимост“, интересува се друг потребител в мрежата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко президенти в света могат да направят това което Румен Радев показа?
Next: Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.