Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая
  • Новини

Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
kamamreirierieka.png

Какви ли не неща може да се видят и намерят в една хотелска стая. Преди време публикувахме снимки, които показаха какво направиха мъж и жена в една хотелска стая.

Сега обаче попаднахме на една необикновена история.

Тя е свързана с една камериерка, която намери неочаквана изненада под чаршафите в стаята, която трябваше да почисти.

Това, което жената видя я накара да избухне в сълзи.undefined

Тази история се случи в малък крайпътен мотел в Щатите.

Камериерката както обикновено отишла в стаята, за да я почисти след гостите.

Жената започна да оправя леглата, да сваля мръсното спално бельо и изведнъж спряла от шока и почудата, заради това, което видяла по леглата.

Шокирана дама за почистване
В стаята имало две легла, които тя трябвало да оправи. И на всяко легло жена намерила голям брой доларови банкноти.

Това й се сторило странно и необичайно, защото в най-добрия случай тя получавала само по няколко долара като бакшиш.

Сега обаче тя намерила цели 500 долара. Към парите била прикрепена бележка, в която пишело, че тези пари са предназначени за жената като благодарност за нейната работа.

Щедри любители
Оказа се, че две момчета на име Кайл и Джош били отседнали предната вечер във въпросната стая. Те твърдят, че целта на живота им е да вършат добри дела.

Момчетата станаха известни с това, че оставят големи бакшиши на сервитьорите, даряват прилични суми на бездомни хора и плащат за пътуване с обществен транспорт на бедните.

В същото време момчетата снимат действията си и качват видеоклипове в социалната мрежа.

Този път те решили да благодарят на камериерката и й приготвиха скъпа изненада.

Те сложили камера в хотелската стая и зачакали да видят какво ще се случи.

Както се и очаква камериерката първоначално била много изненадана и в началото не знаела какво да прави с парите. Тя дори мислела да ги даде на собственика на хотела, а той да намери гостите и да им върне парите.

Щом видели реакцията й момчетата се върнали в хотелската стая и й обяснили, че парите са за нея. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата
Next: По-рано днес изгониха руските дипломати, но само преди минути и Митрофанова получи това писмо от Външно

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.