Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Киров настоява Кирил Петков да бъде арестуван незабавно и поставен под запрещение заради
  • Новини

Проф. Киров настоява Кирил Петков да бъде арестуван незабавно и поставен под запрещение заради

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
krririfoofovov.jpg

„Премиерът в оставка Кирил Петков трябва да бъде поставен под запрещение. Спешно трябва да бъде задържан!“

Това заяви конституционалистът проф. Пламен Киров във връзка с едноличното решение на министър-председателя в оставка Кирил Петков да изгони от България 70 руски дипломати пред Епицентър. бг.

За това действие на Петков няма решение на Министерския съвет, няма решение и на Коалиционния съвет, подчертава юристът.

Проф. Киров обръща специално внимание на факта, че решението е взето в отсъствие на външния министър Теодора Генчовска, която в момента е с президента в Мадрид на срещата на НАТО. За решението не е била уведоме и вицепремиерът Корнелия Нинова.

„Някакъв зам.-външен министър е връчил нота на посланик Митрофанова. Къде са данните от службите, въз основа на които премиерът твърди, че е взел това скандално решение“, пита бившият конституционен съдия.

Действията на премиера са грубо погазване на Конституцията, за което ще се носи персонална отговорност, категоричен е проф. Киров, който настоява главният прокурор Иван Гешев да влезе в своите правомощия.

Според проф. Киров вицепремиерът Корнения Нинова трябва веднага фактически, а не само словесно да се разграничи от действията на Кирил Петков, които вече граничат с лудост. Лидерът на БСП няма как да се изправи пред партията си, ако продължи да подкрепя Петков след днешното му решение. Тя просто е изиграна от премиера. Кирил Петков занули Нинова, категорично!

Нейният единствен ход в момента е да му удари два шамара пред камерите, позволи си емоционален изблик конституционалисът, който подчертава, че в последните 30 години никога България не е била изправена пред таква крещящо нарушение на конситуционните норми.

„Този жалък човечец стъпи с калните си обувки във властта, без да си дава сметка нито какво е това, нито се интересува от интересите на България. Но днес надмина и себе си, като обяви, че ще изгони 70 руски дипломати.

Интересно е служебното правителство да установи кои са взели решението за гонене на тези дипломати и какво е основанието за твърдението, че те са нарушавали Виенската конвенция. Защото ако основанието е, че са работили за чужди интереси, първият, който трябва да бъде изгонен, е Кирил Петков.“

Това заяви и лидерът на АБВ Румен Петков в съобщение, разпространено до медиите, след като премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че страната ни гони 70 руски дипломати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен се ококори като никога досега, трагедията ни връхлетя като цунами! Тъжни новини за България от Германия
Next: Лена Бориславова: Решението за изгонване на 70-те руски дипломати не е на Кирил Петков или МС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.