Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вдовицата на Шарлопов не е на себе си
  • Новини

Вдовицата на Шарлопов не е на себе си

Иван Димитров Пешев юни 30, 2022
vsodicihshalorpov.png

Вдовицата на милионера Стефан Шарлопов – Бояна е на върха на щастието, а причината е много специална и много лична. Красавицата, по която въздишат мнозина, показа нагледно защо е толкова щастлива и горда.

Тези дни блондинката сподели с последователите си в социалните мрежи, че е настъпил много важен момент, който тя е чакала с нетърпение – завършването на втората й дъщеря.

„Дойде момента за завършването на Стефи. Моята прекрасна втора дъщеря! Гордея се с теб и съм много щастлива, че избра да продължиш делото на баща ти и спечели стипендия в най-престижния университет за туризъм в Швейцария – Hotel Institute Montreux!

Върви през живота си с високо вдигната глава, слънчева моя Стефи! Обичам те!“, пише Шарлопова в профила си.

Освен Стефани, милионерката е майка на още 3 деца – пълнолетната Бояна и близнаците Георги и Илия, които са все още в основното училище. А най-голямата дъщеря на Стефан Шарлопов – Ева, която е от първия му брак с Катя, пое бизнес империята на баща си.

Припомняме, че след като един от най-богатите българи си отиде внезапно през 2018 г., без да има здравословни проблеми. И днес, въпреки че като 25-годишна, Бояна е баба на цели две бебета – Явор и Мария Магдалена, чиято майка е първородната дъщеря на Стефан Шарлопов – Ева

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев изплю камъчето
Next: Костадин Костадинов закла БСП: Няма да влезете повече в парламента

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.