Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват
  • Новини

Господ Бог винаги има някакъв план за нас. Прочети и осъзнай, че желанията ти винаги се сбъдват

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
osgubugsuuz.jpg

Понякога нещата не се случват така, както си ги представяме. Това обаче не бива да ни отчайва, защото е много важно да не забравяме, че Господ винаги има най-добрия план за нас.

Имало някога три дървета, които били израснали на хълм в гората. Те си говорили за своите мечти и едното споделило, че се надява да се превърне в ковчег за някое важно тяло.

Второто заявило, че иска да бъде най-мощния кораб на света. Дошъл ред на третото дърво да се изкаже и то прошепнало, че иска да бъде най-голямото дърво в гората.

Минали няколко години и дървосекачи дошли в гората. Приближил се един от тях до първото дърво и казал, че му изглежда здраво, затова би опитал да го продаде на дърводелец. Отишъл един дървосекач до второто дърво и заявил, че то изглежда дори по-силно и ще опита да го продаде на корабостроителница. Приближил се дървосекач и до третото дърво и решил да нареже стъблото.

От първото дърво направили ясли за хранене на добитък и мечтата му не се сбъднала. Второто се превърнало в малки рибарски лодки и също не успяло да осъществи мечтата си. А третото било нарязано на големи парчета и оставено само.

Минали години и дърветата вече не помнили своите мечти. Веднъж един мъж и една жена отишли в обора, тя родила и положила детето си в яслите. Дървото гледало малкото детенце и чувствало, че носи в себе си най-важният човек на света.

След време няколко души влезли в рибарската лодка на второто дърво, разразила се буря и то осъзнало, че не е достатъчно силно, за да ги опази. Един от хората обаче казал “Мир”, бурята спряла и дървото осъзнало, че се е сбъднала мечтата му да вози цар на царете.

Взели и третото дърво, дали го на един човек, който го носил, докато другите го обиждали. Стигнали до един висок хълм и приковали човека за стъблото. Тогава то осъзнало, че е достатъчно високо, достатъчно близо до Бог, защото Христос бил прикован върху него.

Поуката от тази история е, че Господ винаги има план за нас и дори нещата да не се случват по начин, по който сме очаквали, те все някога ще се сбъднат. Но неведоми са пътищата Божии.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радостин Василев проплака: Развеждам се, зарязах семейството си, за да бъда на разположение 24/7 на Слави
Next: Вижте заплатите в АЕЦ Козлодуй. Чистачка взима колкото учителка за 3 месеца

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.