Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Симона Пейчева разведе строителен бос
  • Новини

Симона Пейчева разведе строителен бос

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
sismospejejcheva.png

Бившата световна шампионка по художествена гимнастика и водеща на предаването „Неделни нюанси“ по БНТ 2 Симона Пейчева има нова любов. Избраникът й Петко Петков е собственик на мощна компания, която от 20 години се занимава със строителство и инсталации производство на отоплителни, вентилационни и климатични съоръжения.

Фирмата е строила бизнес сгради и новия хотел „Хилтън Гардън Ин“ на летището, както и няколко постройки във франция и Германия. Любимият й Петко наистина има завидни финансови възможности и задоволява всички прищевки на любимата си.

Постоянно я води по луксозни почивки, а на някои от снимките от пътешествията им дори се забелязва брачна халка на безимения му пръст. Самата Симона също носи годежен и венчален пръстен, но категорично отказва да коментира дали вече не е омъжена за новия си приятел.

В стари свои интервюта бившата грация признава, че дори да облече бяла рокля, то ще е тайно и без излишна показност. Любопитното е, че дипломираният инженер Петко е имал друго семейство, преди да се събере със Симона, но дали тв водещата стои зад раздялата с жена му, злите езици мълчат. Последните семейни снимки на Петко с бившата му съпруга и дъщеря им са от 2018 година и оттогава той е пускал само свои фотоси от фитнес залата с инструктора си.

Трансформацията му във визията преди и сега е забележителна, защото на по-старите си кадри бизнесменът като почти всеки средностатистически българин има коремче, а сега пъчи мускули и се хвали с плочки на корема. Най-вероятно Петко е влязъл в залата заради новата си любов, която дори и след края на активната си спортна кариера се радва на перфектна форма.

Любимият й се разбира прекрасно и с 12-годишния й син Алексей, който тренира футбол от малък. Тя дълго време се опитвала да го откаже от ритането с топка, но след като разбрала, че това не е просто прищявка, която ще мине, се оставила на неговите желания.

Към днешна дата за момчето футболът е всичко, а той от малък се представя повече от феноменално на терена. А майка му дори му подарила мач на живо в Испания, тъй като бил луд фен на Меси. Той е от връзката й с бившата й половинка Горан Петров, с когото се разделят само година след раждането на детето. Двамата са в отлични отношения и успели да запазят добрия тон след раздялата си.

„Може би не бяхме подходящи един за друг, но за сина ми няма по-добър баща от него. Осъзнах, че нещата между нас не са като в началото, че на мен ми липсва нещо. A аз, когато много искам нещо, гo правя, боря се за него и не се замислям за цената, която трябва да платя, за да успея да го имам“, коментира шампионката.

Според злите езици обаче тя се разделя с Горан заради Драго Владов, който тогава е програмен директор на несъществуващата вече телевизия ВВТ, където тя води предаването „Така го правят жените“. Двамата се влюбват един в друг именно в телевизията, но връзката им не издържа дълго, пише „Галерия“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас
Next: Тя даде сина си за осиновяване, 40 години не знаеше нищо за него, после съдбата СЕ НАМЕСИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.