Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест: Отиде си любима на поколения българи актриса
  • Новини

Скръбна вест: Отиде си любима на поколения българи актриса

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
srkubbliubimama.jpg

След дълго и тежко боледуване на 74 години почина актрисата Добринка Станкова, съобщи Lupa.bg, като се позова на близки до семейството й. Тя бе в трупата на Народния театър и до скоро играеше в няколко спектакъла.

Родена е на 1 декември 1947 г. в София. Първоначално учи руска филология, а след това завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1971 г. в класа на именития актьор проф. Любомир Кабакчиев.

Започва да играе на сцената на Драматичния театър в Сливен (1971-1972), а от 1972 г. в Народния театър „Иван Вазов“.

Участва в различни театрални постановки като „Казаларската царица“ на Иван Вазов, „Когато гръм удари“ и „В полите на Витоша“ на Пейо Яворов, „От ума си тегли“ на Грибоедов, „Хамлет“ на Уилям Шекспир, „Мъртвешки танц“ на Аугуст Стриндберг, „Посещението на един инспектор“ Джон Пристли (ТВ театър).

Запомнящи се са и ролите й в „Милионерът“ на Йордан Йовков, „Бесове“ по Фьодор Достоевски, „Църква за вълци“ на Петър Анастасов, „Майстори“ на Рачо Стоянов, „Призраци в Неапол“ на Едуардо де Филипо, „Лари Томпсън“ на Душко Ковачевич, „Пигмалион“ на Бърнард Шоу, „Шокомания“ на Блазбанд, Майката в „Ах, този джаз!“.

В киното дебютира като Божанка в „Иконостасът“, по романа на Димитър Талев „Железният светилник“. Истинска популярност получава след участието си в двусерийния филм на Въло Радев „Черните ангели“. В него тя е Рачето – красиво, нежно и фино момиче, прегърнало една човеконенавистна идея и заплатило за това с живота си.

После се снима във филмите „Откраднатият влак“, „Трета след слънцето“, „Вятърът на пътешествията“, „Къщи без огради“, „Зарево над Драва“, „Бялата одисея“, „Пантелей“, „Константин Философ“, „Горе на черешата“ и др.

Носител на наградата на САБ за ролята си в „Тази малка земя“. Има множество участия и запомнящи се роли и в киното и в телевизионния театър. Добринка Станкова е съпруга на режисьора Георги Стоянов.
Дълбок поклон пред светлата й памет!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ПП решава: Един от тези четиримата ще е новият премиер!
Next: Писмото до мама, която вече я няма. И не плачете, като го четете. Недейте!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.