Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари
  • Новини

Ако сте родени преди 78-ма г. може да се окаже, че имате да взимате доста пари

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
bononovakinijka.jpg

Ако сте родени преди 1978 година, може да се окаже, че разполагате с много финансови средства, за които не подозирате. Трябва бързо да проверите боновите си книжки, които сте получили от масовата приватизация.

Има вероятност те да ви носят доходност. В България към момента има около 2,5 милиона души, които имат акции от масовата приватизация, но не знаят в коя компания са и дали това им носи пари. „Много хора по време на масовата приватизация получиха бонови книжки с 25 000 лева и масово ги дадоха във фондове.

Някои от тях излязоха пирамиди и хората си загубиха парите. Други обаче управляваха добре средствата на тези вложители и сега носят висока доходност на тези инвестирани бонови книжки. Почти всички ваши слушатели, родени преди 1978 г.

\ навярно имат акции от масовата приватизации с боновите книжки, които тогава се раздадоха, за които вероятно и не знаят в коя компания са, дали им носи доходност или не“, коментира Делян Добрев, председател на парламентарната комисия по енергетика и член на комисията по икономическа политика и туризъм, цитиран от Фокус. Направете всичко възможно да проверите кой фонд разполага с вашите книжки и отидете да потърсите дивидентите си, ако има такива налице. По закон дивидентите се пазят 5 години, а след това отиват в полза на компанията.

Нова услуга: Имате бонова книжка? Вижте дали печелите!

Централният депозитар и НАП дават възможност за проверка
Имате бонова книжка, а вече има и начин да проверите дали ви носи печалба.

Централният депозитар и Националната агенция за приходите пуснаха дългоочакваната услуга – проверка за притежаване на акции с ЕГН и ПИК – персоналният идентификационен код, който се издава от данъчните. Така всички желаещи ще могат да проверят дали притежават, или не акции от предприятия, придобити по време на масовата приватизация, съобщи БНТ.
Пари „дремят“: Колко струват днес книжките от масовата приватизация?
Имаш приватизационен бон? Носи ли ти пари?

Колко струват боновите книжки от приватизацията?
Справката дава информация за собствеността върху финансови инструменти като акции, облигации и дялове, в кое дружество са активите и допълнителни данни.
Информацията може да бъде получена на електронен адрес: https://ewallet.csd-bg.bg/
След масовата приватизация през 1996 г. на всеки български гражданин се полагаха по 25 000 бона, раздадени под формата на бонови книжки.
12 години след края на масовата приватизация – над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят.
По официални данни общата сума на непотърсени акции от масовата приватизация достига между 2-3 млрд. лева.

Напоследък финансови експерти съветват притежателите на приватизационни бонове да бъдат по-активни в търсенето на акциите си от масовата приватизация.
Те констатират наличието на огромен брой спящ акции, причината за което виждат в ниската финансова култура на притежателите на акции от масовата приватизация.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Киро е преговарял цяла нощ с Никола Минчев да е премиер! Отказал му заради… майка си
Next: Асен Василев става премиер на България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.