Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов Грабеж! Много хора, работили и плащали цял живот, ще се изравнят по пенсии с вечни безделници
  • Новини

Нов Грабеж! Много хора, работили и плащали цял живот, ще се изравнят по пенсии с вечни безделници

Иван Димитров Пешев юли 2, 2022
novjgjraben.jpg

ПЕРКО И ПОСЕРКО ВЛИЗАТ ВЪВ ВЛАСТТА, ДА ПРОДАВАТ КАЗАРМИ, ДА ТОЧАТ ЕВРОФОНДОВЕ И БЮДЖЕТ, ДА ПЕЧЕЛЯТ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ!
САМО СРЕЩУ ЕДНО ГОЛО АБСУРДНО ОБЕЩАНИЕ ДА ВДИГНАТ МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ!
НЯМА ДА Я ВДИГНАТ!

МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ БЕЗ ПРОПОРЦИОНАЛНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ВСИЧКИ ПЕНСИИ, Е ГРАБЕЖ, БРУТАЛЕН ПЛАДНЕШКИ ГРАБЕЖ. ТЕЗИ ПАРИ СА НА ВСИЧКИ ПЕНСИОНЕРИ!

АКО МИНИМАЛНАТА ПЕНСИЯ, САМО ТЯ, АДМИНИСТРАТИВНО СЕ УВЕЛИЧИ С 24%, БЕЗ СЪС СЪЩИЯ ПРОЦЕНТ ДА СЕ УВЕЛИЧАТ ВСИЧКИ ПЕНСИИ, ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ МИЛИОНИ ХОРА, ЦЯЛ ЖИВОТ РАБОТИЛИ И ПЛАЩАЛИ ОСИГУРОВКИ, ЩЕ БЪДАТ ОЩЕТЕНИ ЗА СМЕТКА НА НИКОГА НЕ РАБОТИЛИ И НЕОСИГУРЕНИ МЪРЗЕЛИВЦИ, ТАРИКАТИ И АЛКОХОЛИЦИ.

Много хора, работили и плащали цял живот, ще се изравнят по доходи с вечни безделници.

Ако, например, един човек, след като е работил цял живот, получава 201 лв. пенсия, той ще получава за цял живот положения си труд САМО 1 ЛЕВ, а тази, която никога не е работила, не се е осигурявала, не е плащала данъци, такси, не е плащала нищо, ще получава и тя толкова пари – 200 лв.

Трябва да си луд, да плащаш 40 години социални осигуровки, за пенсия от 1 лев! Можеш да си ги спестиш, и пак ще получаваш пенсия 200 лв.

Справедливо е работилият и осигурявалият се пенсионер да получава и той увеличена с 24% (това прави увеличение с 48,40 лв.) пенсия, като при ромка, в размер вече на 248,40 лв.

В този контекст трябва да отпадне и таванът на пенсиите. Да не говорим, че за определени персони, почти всички от БКП/БСП, ДПС и ДС (агент Гоце, агент Николай, съдии, прокурори, президенти, „учените“ от комунистическата БАН и др.) този таван няма действие, а уж всички сме равни според Конституцията.

Значи, пенсионерите с 500 лв. пенсия трябва да юолучават 621 лв., пенсионерите с максимална пенсия (незаконен таван от 910 лв.), те са 2% от всички пенсионери, трябва да получават вече 1232,22 лв.

Обратното е очевидна социална несправедливост и дискриминация на трудолюбивите за сметка на ленивите.

Парите ще бъдат откраднати от всички данъкоплатци.

Мисля, че този пладнешки грабеж от пенсиония фонд и от бюджета на България няма да издържи в никой български и европейски съд.

Народе, недей се връзва и недей спа!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Христо Иванов попари мераците на Асен Василев, извива му ръцете и постави тежко условие
Next: Феновете зяпнаха: Васил Найденов с тайна сватба?!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.