Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 48 години почина лекарят Владимир Зеленко
  • Новини

Само на 48 години почина лекарят Владимир Зеленко

Иван Димитров Пешев юли 3, 2022
vadlzdlzlenlnko.png

Само на 48 година почина емблематично лице на антиваксърите по цял свят – Владимир Зеленко.

Негови клипове срещу ваксините переодично се разпространяват и в България и трупат хиляди лайкове от хора, които имат вяра на конспиративните теории и псевдолечения.

Новината за смъртта му бе шок за антиваксърите по света, които го възприемаха като гуру.

Самоопределящ се като „прост селски лекар“, той спечели националното внимание през 2020 г., когато Белият дом по времето на Тръмп обърна внимание на режима му с хидроксихлорохин.

Владимир Зеленко, лекарят от православния анклав близо до Ню Йорк, който стана известен в началото на пандемията с рекламирането на неизпитан лекарствен коктейл, почина от рак на белите дробове 48 години, съобщиха медиите в САЩ.

Фондацията, която Зеленко стартира, за да развие теориите си, след като той напусна семейната си медицинска практика, обяви смъртта му в четвъртък, заявявайки, че ще приема дарения, за да продължи работата си, която включва противопоставяне на ваксините, посочва Ню Йорк таймс.

Владимир Зеленко, самоопределящ се като „прост селски лекар“ от северната част на щата Ню Йорк, който стана известен в първите дни на пандемията с противоречивото му лечение на вируса, спечелило подкрепата на Белия дом, почина в четвъртък в Далас.

Той беше на само 48 години.

Кадър Радио NVC Руско радио Чикаго

Той има 8 деца от 2 брака и е православен евреин.

Забраняван периодично от основните социални медийни платформи заради насърчаване на дезинформация, Зеленко остава икона за движението против ваксинирането и много от неговите поддръжници. Той се присъединява към някои от тях в анти-vaxx съобщения и псевдонаучни проучвания, твърдящи, че милиони хора са умрели от ваксини. Много от тях публикуваха жалейки към него, когато новината за смъртта му се разпростран.

Зеленко, който се нарича Зев, е роден в Киев, Украйна, през 1973 г. и се премества в Съединените щати със семейството си четири години по-късно, според некролог, публикуван от неговата медицинска компания. Той завършва университета Хофстра и след това получава медицинска степен в университета в Бъфало, преди да започне практика в Монро, Ню Йорк.

Съпругата му Ринат Зеленко каза, че той е починал от рак на белия дроб в болница, където е бил на лечение.

В рамките на седмици той стигна до „откритие“, което настояваше, че е ефективно лекарство: коктейл от три лекарства от антималарийното лекарство хидроксихлорохин, антибиотика азитромицин и цинков сулфат.

Той не беше първият лекар, който популяризира хидроксихлорохина. Но той започна да привлича национално внимание на 21 март – два дни след като президентът Доналд Дж. Тръмп за първи път спомена лекарството на брифинг за пресата – когато д-р Зеленко публикува видеоклип в YouTube и Facebook, в който твърди, че има 100% успех с лечението.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдбата на 3-годишно момиче е предупреждение за всички родители! Децата правят много често това, но то може да е смъртоносно
Next: Студент направи вълшебен ремонт на порутен апартамент в панелен блок, тези СНИМКИ ще ви шашнат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.