Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • След 78 дни в кома и 8 операции, Хайрие Бекир има силата да вижда бъдещето и да предсказва смъртта! Тя е известната врачка от Боян Ботево
  • Новини

След 78 дни в кома и 8 операции, Хайрие Бекир има силата да вижда бъдещето и да предсказва смъртта! Тя е известната врачка от Боян Ботево

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
hairmsubeikr.jpg

Мюсюлманката от хасковското село Боян Ботево – Хайрие Мустафа Бекир, е сред най-известните гадателки в региона.

Родена е през 1962 г. в кърджалийското село Лясково. С дарбата си да наднича в бъдещето се сдобива по особено болезнен начин. Врачката преживява разтърсващ катаклизъм, продължил цели четири години – от 1989-а до 1993-та, през които е на легло – ни жива, ни умряла, пише 365novini.

Първите 78 дни е в кома. След това идва състоянието „между небето и земята”.

До леглото ѝ бдят денонощно нейните близки, които, заедно със съседи, се сменят да я гледат през всичките тези години. Лекарите не могат да установят причината, но в едно са категорични – Хайрие ще умре и подготвят близките ѝ за края. И наистина – жената не яде и не пие нищо. В несвяст е. Слагат я на системи от време на време, но част от тънките ѝ черва изсъхват и се налага да я оперират многократно.

След като най-внезапно, за една нощ, тя оздравява. Става от леглото, все едно не е боледувала никога, обясняват съседите ѝ. Сривът с нея започнал, както си е жива и здрава и не се оплаквала от нищо. Но един ден влязла в плевнята и пред очите ѝ застанал един „особен човек”, както сама описва видяното „От време на време отивам до другия свят.“ И до днес не можела да разтълкува видението, но знаела, че след него е получила дарбата си.

„И сега даже не разбирам точно как става това видение, дето го имам, кога застава пред мене човекът. Но още като седне, и направо като на огледало става всичко за него“, споделя гадателката. Пред дома ѝ е стълпотворение. В стаята ѝ впечатление прави окачената на стената чиния, която ѝ била личен дар от баба Ванга, която през живота си ходила при нея на три пъти. Хора на пророчицата от Рупите я докарвали с кола пред дома на Хайрие в селото. „Няма да кажа за какво точно я доведоха Ванга при мене с кола, ама аз видях, че тя ще умира. Не остава много да живее и ѝ казах кога ще умре“, споделя мюсюлманката, която е прочута с възможностите си да предрича смъртта.

„Повече от 26 гледам на ръка, снимки, вещи, развалям магии (не правя муска) и умея да познавам голяма част от бъдещето и миналото. Всички, които идват, са намерили излекуване. Помогнах и на много хора, които имат здравословни проблем“, хвали се гадателката от Боян Ботево. Всеки ден при нея идват десетки посетители, които искат да знаят бъдещето и миналото си или да се излекуват от болести. „Познава много, като доктор е. Упътва ни при кой лекар да идем, имаме ли нужда да посетим болница.

Ако имаш изчезнал близък или роднина или си загубил скъп предмет и вещ, посочва къде е в момента.

Много сме доволни, при нея няма и тарифи, кой колкото ѝ остави“, споделят хора от околията. Славата на Хайрие се носи не само в страната, но и в чужбина. При нея за помощ идват от Турция, Белгия, Холандия, Германия, дори и отвъд океана – САЩ и Канада. Къщата ѝ се намира на централния път за Боян Ботево. Работи всеки ден, с изключение на сряда, и до ден днешен плаща своята дан за свръхестествените си способности, защото страда от епилепсия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филтрите на аспиратора ми бяха станали толкова мазни, че ме беше гнус вече, добре че една приятелка ми каза как да ги почистя
Next: Момиче с рак на черния дроб посочи първите симптоми на болестта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.