Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Денислав Борисов напусна Би Ти Ви?
  • Новини

Защо Денислав Борисов напусна Би Ти Ви?

Иван Димитров Пешев юли 4, 2022
edndeibosor.jpg

Денислав Борисов напусна Би Ти Ви. На негово място в сутрешния блок на телевизията новините вече чете колегата му Ивайло Везенков.

Това бе съобщено официално в края на миналата седмица. Остана обаче въпросът какви са причините за рокадата и с какво ще се занимава отсега нататък подалият оставка новинар.

Съобщението, че Денислав Борисов вече няма да работи в Би Ти Ви, беше разпространено около две седмици след като той внезапно изчезна от екрана, а след това също толкова ненадейно и без публични обяснения се появи обратно в ефира на телевизията.

Тогава се заговори, че е бил пред уволнение, което обаче му се е разминало.

Оказва се, че журналистът се е оплаквал от тежък бърнаут, който го измъчвал от много време. На своите 36 години той се занимава с новини в телевизия вече близо две десетилетия.

Първата му работа е в несъществуващата вече кабеларка ВВТ, а когато е само на 20 години, става водещ на новини. В Би Ти Ви работи от 2015-а до миналия уикенд, когато бе предвидено излъчване на последния му журналистически материал в телевизията. Това е тв разказ за кафето като култура и стил на живот. „Денислав напусна, след като намери нова работа.

Той ще става пиар в голяма компания”, твърдят колеги на вече бившия новинар. Те отричат слуховете, че шефът му – Антон Хекимян, му е вдигнал мерника и е искал да го уволнява. Двамата се познавали още от Факултета по журналистика на Софийския университет, където са учили, били много близки и всички смятат, че е изключено Хекимян да е искал да уволни своя колега.

Той обаче нямало как да го задържи в Би Ти Ви, след като на Борисов вече не му се занимавало с журналистика.

Неговият наследник – Ивайло Везенков, се радва на голямо уважение в телевизията. Той е учил журналистика в Аризона, САЩ, със стипендия, каквато е печелил и вече бившият новинарски шеф – Венелин Петков, който също има американска диплома. На новия водещ му се носи слава на много интелигентен, добре образован и изключителен професионалист.

Преди да стане новинар, е бил старши репортер в нюзрума – точно като Габриела Наплатанова, преди да влезе в Съвета за елекронни медии, писа „Уикенд“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме от кошмара на парада за 4-ти Юли в Чикаго: Отприщи се престрелка, гледайте на живо!
Next: НОИ с важни новини за пенсионерите! Кога изплащат юлските пенсии и добавки

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.