Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи масово се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
  • Новини

Българи масово се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
chubbiajanapzalat.jpg

Напоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си села, за да берат гъби и билки, които им носят двойна, а понякога и тройна заплата на това, което са свикнали да печелят навън.

Трюфелите са едни от най-скъпите и търсени гъби, среща се най-вече в Еленския балкан.

От 20 вида гъби около 7 се изкупуват, като цената в началото на сезона е около 60-70 лева за килограм, а приз есента достигат рекордните 250 лв. за килограм. Трюфелът е най-качествен, когато варира от 25 грама нагоре и не е прояден от червеи. Той се изнася за Франция и Италия, където е най-търсен като вид.

Черният трюфел е най-популярен, среща се и кафяв, а белият е голяма рядкост, но цената му е най-скъпа, което го прави особено търсен.

ГЪБАРИТЕ, КОИТО СА ОПИТНИ И ЗНАЯТ КЪДЕ ДА НАМИРАТ ГЪБИТЕ УСПЯВАТ САМО ЗА 30 МИНУТИ ДА СИ НАБАВЯТ ЦЯЛА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА.

Затова всички се молят да вали дъжд по-често. В Златаришко гъбите се продават в изкупвателните пунктове. Само че там те се делят на категории и саътветно заплащането не винаги е страведливо. Затова някои гъбари запазват гъбите от най-ниската категория и ги продават на пазара във Велико Търново. Например там кило непочистени и наядени от червеи манатрки струваше 12 лева. Освен с бране на гъби, хората успяват да припечелят някой лев и от бране на билки. Само че там количествата трябва да са значително по-големи, защото изкупните цени на билките са по-ниски. На ден от билки трудно се докарват повече от десет лева.

Полезните свойства на гъбите са отдавна известни

Едно от най-ценните им качества е, че те стимулират имунната система. Някои учени пък твърдят, че гъбите могат да помогнат за понижаване на холестерола, за борба с рака и даже против СПИН. Така например изследователи от калифорнийския град Дуарте са установили, че предпазват от появата на карценом в гърдата. А проведени опити с мишки са регистрирали, че при тези от тях, хранени с екстракт от гъби, растежът на туморите на гърдата е намалял с 58 %.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 75-годишна жена роди здраво бебе, бащата е на 80 години
Next: Сaмo зa минутa пpoчeтeтe, cтpувa cи: Щe ви oтвopи oчитe зa цял живoт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.