Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Костадинов призна за 15 минутен разговор с лицето Кирил Петков, ето какво са си казали
  • Новини

Костадинов призна за 15 минутен разговор с лицето Кирил Петков, ето какво са си казали

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
kstoaiddmialna.jpg

Миналата седмица на мен ми се наложи да разговарям с лицето Кирил Петков. Разговорът бе 15 минути. Той ми се обади и поиска подкрепа на избора на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. Това заяви лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов на извънредна пресконференция.

„Ние харесваме Рашков, но това не означава, че ще го подкрепим по същия начин, по който не подкрепяме главният прокурор да посочва хората, които да го разследват. Тогава той го удари на молба и каза, че ако ние подкрепим Рашков, той ще подкрепи нашия човек – Бойко Атанасов за заместник на Рашков. Ако има нещо, което ненавиждам в политиката, това са определенията „мой човек, твой човек“. Бойко Атанасов не е наш човек. На него му казах, че ако го изберат, към представителите на „Възраждане“ трябва да бъде 3 пъти по-взискателен и да ги разследва 3 пъти повече“, каза Костадинов.

„Миналата седмица се завъртя изключително нечистоплътно името на една наша депутатка – Цвета Галунова. Няма да кажа кои хора са били търсени, какво им е било предложено. Факт е, че управляващите се опитват депутати, е неоспоримо.“, каза още той.

„Всички тези опити да бъдат склонени наши народни представители, са били напразни“, отбеляза той и поясни, че извънредната пресконференция е именно да се покаже, че „настоящият парламент е достигнал дъното“.

Лидерът на „Възраждане“ допълни, че управляващите са „престъпници и национални предатели, които трябва да изгният в затворите“.

„Въпреки напъните американските марионетки да съставят кабинет, ние това няма да го допуснем. Защото те превърнаха България в най-долнопробната американска колония в света“, заяви той.

Костадинов допълни, че Кирил Петков трябва да бъде подведен под наказателна отговорност не сазо заради националното предателство, но и за „ред други престъпления“.

Той се обърна към депутатите от ИТН и ДБ като ги призова, ако у тях има „все още грам съвест и човешко достойнство“, да станат независими депутати и да не подкрепят настоящия престъпен кабинет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Паника в Свищов: Невиждани досега у нас отровни летящи змии нападнаха детска градина
Next: Няколко години живях в Тибет и научих от тях тази рецепта за прочистване на тялото от токсини

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.