Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?
  • Новини

Знаете ли къде се събират Рила, Пирин и Родопи?

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
rilapriairann.jpg

На малката територия на България са разположени няколко планини: високата Рила, красивият Пирин, обширните и гостоприемни Родопи, дългата Стара планина, прекосяваща цялата страна, богатите на интересен растителен и животински свят Странджа и Сакар и още няколко по-малки, но не по-малко привлекателни планински масиви.

Три от най-величествените планини (Рила, Пирин и Родопите) се събират на едно място. Знаете ли кое е то?

Разложката котловина

Котловината се простира в горното поречие на река Места, между планините Пирин на югозапад и юг, Родопите на изток и Рила на север. Дължината й достига до 21 км, а средната ширина е 12 км. Средната надморска височина на котловинното дъно е 940 м. В североизточната част на Разложката котловина се намира Белишкото поле, което е част от нея.

Западната част на котловината е равна, а източната е хълмиста. Тук има и топли минерални извори – при Добринище, Баня и Елешница.

В котловината и по нейната периферия с оградните планини са разположени 5 града: Банско, Белица, Якоруда, Разлог, Добринище и 8 села: Баня, Бачево, Годлево, Горно Краище, Горно Драглище, Долно Драглище, Елешница и Краище.

Разлог – между три планини

Разположен между планините Рила, Пирин и Родопите, Разлог е съчетание от модерни ваканционни комплекси, съхранени традиции и красива природа. Градът се намира в центъра на Разложката котловина до град Банско, Добринище, Белица и Якоруда. Населението му наброява 12 хиляди жители.

Траките наричат селището Мехомия. Легендата разказва, че в далечното минало на това място тракийски пълководец извоюва победа над противника си. В чест на тази победа нарича селището “Мое Мия”, което от тракийски означава “моя победа”. Земите на днешен Разлог преминават в пределите на българската държава през 847 г. при хан Пресиян. Името Разлог се споменава за първи път в харта от 1019 г., издадена от византийския император Василий Втори.
След подписването на Берлинския договор Разлог остава под османско владичество. Населението участва активно в борбата за независимост. Най-бурните събития по време на Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание се развиват именно тук.
Градът е освободен от османско иго през 1912 г., а официално от 1925 г. носи името Разлог от името на котловината, в която е разположен.

Днес градчето привлича туристи с планинския въздух, великолепната природа, многобройните фонтани в града, автентичните вкусни гозби.
Ако дойдете в Разлог по време на Нова Година ще наблюдавате шествието на традиционните кукери. С танци те гонят злото и носят здраве и късмет на всички.
В Разлог се провеждат различни събития през цялата година: фестивал на мъжките певчески групи и индивидуални изпълнители, Музикален фестивал, Рок Разлог, национален турнир “Танцов свят” и др.

Село Баня – Минералната столица на Българска Македония

Село Баня е разположена в центъра на Разложката котловина, в планинската й част, на 801 м надморска височина между Пирин, Рила и Родопите. Наричат селото “Минералната столица на Българска Македония”.

В селото бликат 72 минерални извори, което съставлява около една трета от общия брой извори в Югозападна България. Лековитите води могат да се използват за пиене и за лекуване на различни болести на опорно-двигателната и нервната система, както и при стрес и метаболитни разстройства.

Селото е популярно с лековитите си води още от османската епоха. В центъра на Баня има запазена старинна баня, гордостта на местните жители. Предполага се, че е построена през 16 или 17 в.
Баня е и родното място на “Патриарха на българските учители и книжовници” Неофит Рилски. Той е роден през 1793 г. със светското име Никола в семейство на учители и заможни търговци. Неофит Рилски е автор на редица учебници. Преподава в Копривщица, Габрово и др. места. Известен е с първия успешен превод на Новия завет на новобългарски език, а през 1836 г. създава първия български глобус. Умира през 1881 г. в Рилския манастир.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето каква рокля избра Линда Петкова, за разходка из София, без охрана
Next: Дядо ми живя до 102 години: ТРИ храни, които ядеше всеки ден!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.