Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Арестуваха шофьора-убиец на двете жени в касапницата в София
  • Новини

Извънредно! Арестуваха шофьора-убиец на двете жени в касапницата в София

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
toqrqkqorbra.jpg

След няколкочасово издирване, преди минути бе задържан отговорният за тежката катастрофа тази нощ в столицата, която отне живота на две млади жени и причини куп материални щети.

По указания на заместник-началника на Национална следствена служба Ясен Тодоров, екип на отряд „Кобра“ на СДВР са задържали преди минути Георги Семерджиев , научи БЛИЦ от полицейски източници.

Тази сутрин, по указания на главния прокурор Иван Гешев, разследването на тежката катастрофа, при която бяха убити две жени, бе поето от Националното следствие.

След запознаване със случая, следователите са посочили възможните адреси, на които Семерджиев може да се укрива. Едва след това полицията е открила избягалия от местопроизшествието шофьор-убиец.

35-годишният Георги Семерджиев е задържан минути преди 13,30 часа.

Той е арестуван при спецакция на СДВР и отряд „Кобра“ в жилище на ул. „Горски пътник“ в кв. „Лозенец“.

БЛИЦ припомня, че автомобилът, който се е движил от НДК с висока скорост, е минал на червен светофар, ударил е таксиметрова кола на кръстовището на бул. „Арсеналски”, след което се блъска в асансьора на метростанцията.

Ударът е бил толкова силен, че автомобилът се разцепва на две. В този момент на пешеходна алея, изчаквайки на тротоар, са били двете момичета. Те са били пометени от едната част на разцепения на две автомобил.


Мъжът е избягал след катастрофата, но самоличността му е установена. Георги Семерджиев, бивш футболист, е с отнета шофьорска книжка и множество криминални прояви, сред които с наркотични вещества и близо 50 нарушения на пътя.

От прокуратурата пуснаха прессъобщение, в което напомниха, че в рамките на последните две години главният прокурор е отправил към народните представители експертни предложения в областта на престъпленията по транспорта, целящи завишаване на наказанията при управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

Бе предложено и създаването на нова разпоредба за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, когато то е собственост на извършителя, допълниха още от прокуратурата.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо ми живя до 102 години: ТРИ храни, които ядеше всеки ден!
Next: Пиян български тираджия влетя в нива в Германия, остана да спи в кабината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.