Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 6-годишно дете е убито със сол и мъчения от мащехата и баща му
  • Новини

6-годишно дете е убито със сол и мъчения от мащехата и баща му

Иван Димитров Пешев юли 8, 2022
anaglgiapoliciq.jpg

Кадър Английска полиция

Във Великобритания са в шок от зверство по време на локдауна.

Нечовешката жестокост към Артър потресе Англия и предизвика сериозна проверка на социалните служби, пише „24 часа“

Никой не ме обича – това е едно от последните изречения, които 6-годишният Артър Лабинджо-Хюз изрича, преди да бъде убит от мащехата си. Нечовешките мъки, на които момченцето е било подложено по време на първия локдаун в Англия заради коронавируса миналата година, потресоха страната и предизвикаха сериозно разследване за работата на социалните служби, допуснали трагедията.

Зверствата срещу него са записани от охранителни камери в дома на 32-годишната Ема Тъстин, с която бащата на Артър Томас Хюз, заживява след запознанство онлайн. Налага се Артър да се премести при тях, след като майка му Оливия убива новия си партньор по време на пиянска разправия. Тя го намушква 12 пъти с нож през февруари 2019 г. и е осъдена на 11 г. затвор. Вместо да получи подкрепа от баща си след преживения шок от стореното от майката, момченцето попада в ръцете на жестоката Ема. Тя явно го възприема като заплаха за щастливия си живот с 29-годишния Томас и успява да го убеди, че детето е сериозна пречка.

Артър често е наказван по всевъзможни начини. Оставян е над 14 часа без храна

Когато му е давано ядене, то е било обилно солено, за да бъдат увредени органите му. Аутопсия след смъртта показва, че по тялото му има следи от около 130 удара и остатъци в бъбреците от поне 6 лъжици сол. Всичко това е трябвало да понесе за трите месеца, през които живее с баща си и своята мащеха. Често, когато Томас излиза за работа, Ема му изпраща гласови съобщения на телефона какво прави момчето. Разследващите са открили около 200 такива.

На някои се чува как тя казва: “започва отново” или “все още продължава”, на други самият Артър вика за помощ баба си и чичо си. Бащата обикновено отговаря, че момчето ще си го получи, когато се върне, или пък, че ще му извие врата – наказание, на което периодично го е подлагал. Томас не само не е спирал агресивното отношение на Ема към сина му, но я е насърчавал да го подлага на мъчения. В едно от гласовите съобщения ѝ поръчва:

“Изкопай гроба на Артър”, което тя прави на 16 юни 2020 г. След серия от удари в главата момченцето е прието в болница, където часове по-късно умира.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Арестуваха брата на убиеца Георги Семерджиев – спипаха го пиян и дрогиран зад волана
Next: Вижте майката-чудовище, която храни децата си с кучешка храна на пода

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.