Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тошко Йорданов иска пак да управлява с ПП
  • Новини

Тошко Йорданов иска пак да управлява с ПП

Иван Димитров Пешев юли 9, 2022
toshkshisoroda.jpg

Бихме разговаряли с тях „Продължаваме промяната“ (ПП). Надяваме се, ако мандатът отиде в БСП те да постъпят по същия начин, защото ние бихме постъпили по същия начин. Това каза във включване от Плевен Тошко Йорданов от „Има такъв народ“ (ИТН) пред bTV относно преговорите за бъдещо правителство при връчването на следващите мандати.

„Ако бяха постъпили с нас така, както биха постъпили с ДБ, ако мандатът отиде при тях, сега можеше да има кабинет“, посочи той.

„Ако има нормален диалог между четирите партии, не мисля че има проблем, който да не може да бъде решен“, каза Йорданов.

„Когато едната от партиите и двама от лидерите на водещата формация започнат да нарушават коалиционното споразумение, какво очаквате да се случи“, каза той относно изтеглянето на ИТН от управляващата коалиция, което сложи край на кабинета „Петков“.

„Ние подходихме твърде търпеливо в началото на тази коалиция. И по този начин създадохме илюзията в ПП, че могат да изискват от нас, а не да водят диалог“, заяви Йорданов.

По думите му, хубавото на третия мандат е, че той се връчва на политическа сила, а не на кандидат за премиер, което отваря възможности за разговори. Така той отговори на въпроса кой би бил кандидат на ИТН за премиер при получаването на мандат за правителство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Атака: Арестуваният в 1 РПУ Сидеров е бит от полицаите и е в болница
Next: Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.