Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никола Минчев разкри за дълъг разговор между Радев, Петков и Василев и каза ще става ли премиер с третия мандат
  • Новини

Никола Минчев разкри за дълъг разговор между Радев, Петков и Василев и каза ще става ли премиер с третия мандат

Иван Димитров Пешев юли 11, 2022
nninimmminchevv.jpg

Българският народ ни гласува доверие – то ни даде мандат, но и задължението да направим каквото зависи от нас за една по-добра България.

Това заяви в ефира на Нова тв бившият председател на парламента и депутат от ПП Никола Минчев.

Мандатът се оказа по-кратък, отколкото ни се искаше, но дадохме началото на нещо добро и само по себе си това също е постижение“, смята той.

На въпрос какви грешки са допуснали от ПП той не можа да отговори, а по-скоро обвини коалицията: „Досега у нас не е имало четиристранна коалиция. Това направи кораба нестабилен. Това не бе все пак основание да не започнем тази коалиция“, каза той.

Според него българският народ е показал, че иска нови лица в политиката, а не опитни парламентаристи.

„Нямаше ясно мнозинство, което да подкрепя кабинета Василев. Затова върнахме мандата“, призна той относно провалилия се опит за съставяне на кабинет в рамките на това НС.

„Не ми е известно Борисов да е предлагал депутати на ПП. На мен самата концепция за „даване на депутати“ от страна на партиен лидер ми е странна и не я подкрепям. Депутатите са живи същества с воля и съвест. Това е неуважително към тях“, каза той.

„Ситуацията около и след отстраняването ми като председател беше позитивна за мен, но и емоционално изтощаваща“, каза той на въпрос защо досега не е давал интервю, след като бе свален от председателското място.

Минчев бе запитан дали би бил премиер в евентуален бъдещ кабинет, формиран от третия мандат:

„Не са водени разговори с мен. Тъй или иначе това е преждевременно на този етап. Това е спекулация. Ние дори не знаем на кого ще е връчен третият мандат. Дори да се стигне нещо такова, то зависи от ПП. Политиката не е еднолична игра, ПП ще реши“, каза той.

По думите му в ПП не е коментиран на този етап подобен вариант.

„Зависи на кого ще е даден третият мандат, такива разговори са преждевременни“, каза Минчев.

Според него червените линии на ПП остават и занапред.

„Можем да говорим с всички, които взимат самостоятелни решения, но не и с хора, които от диванчето взимат еднолични решения за цяла партия. Има депутати, които са глезли в НС с мисия. С Тошко Йорданов имахме доста трудност в рамките на НС“, заяви Минчев.

По думите му в рамките на този парламент би било сложно да се сформира ново мнозинство.

Според него, ако Радев връчи мандата на ДПС или „Възраждане“, значи иска избори, защото тези формации са казали, че ще го върнат.

„Ако пък го даде на други партии, ще се даде време на парламента, за да се прокарат повече закони. Винаги е по-добре да има време“, смята бившият председател на Народното събрание.

По думите му обаче подобно нещо може да върне и хартиените бюлетини при едни избори наесен.

Минчев издаде, че с президента надълго и нашироко са говорили за политическата обстановка в страната. Въпреки че на водещата й бе трудно да повярва, че в рамките на часове е нищено само това, той не пожела да издаде какво са си казали Радев, Василев и Петков.

Той заяви, че все още не е решено дали ПП ще се яви с ДБ на избори, ако има вот наесен.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Камен Донев: Престанете с позитивното говорене, това е лицемерие
Next: Момчето пророк: Идват тежки месеци за планетата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.