Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Преди да излезете от дома си задължително оставете лъжица със захар и вода в двора или на терасата! Причината ще ви шашне
  • Новини

Преди да излезете от дома си задължително оставете лъжица със захар и вода в двора или на терасата! Причината ще ви шашне

Иван Димитров Пешев юли 11, 2022
luajicaizaharrr.jpg

Някои хора не обичат пчелите. Те мислят, че те просто ни притесняват, докато се опитваме да имаме добър пикник или излет на открито. Но фактът е, че тези малки насекоми умират.

Това е притеснително, защото пчелите са отговорни за прехраната на 90 %от световното население. И всъщност не можем да оцелеем без тях.

Не е нужно да бъдете тотални еколози, за да уважавате природата, в която живеете, и за щастие има някои изненадващо прости неща, които всеки може да направи, за да помогне на планетата.

Никой не може да направи всичко, но всеки може да направи нещо, както казват. Ние имаме отговорността да запазим нашия красив свят за онези, които ще дойдат след нас.

92-годишният Сър Дейвид Атънбъро се бори за животните, околната среда и природата през целия си живот.

Британският зоолог и автор е може би най-известен като телевизионен водещ, и със сигурност ще го разпознаете, ако го чуете.

Сега тази жива легенда има друго важно послание, което според мен всеки трябва да чуе.

„Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, хората ще продължат да съществуват само още четири години“, написа наскоро на Facebook.

Дейвид Атънбъроу със сигурност не е първият човек, който говори за това сериозно предупреждение, но постът му напомня, че това е въпрос, който всички трябва да вземем на сериозно.

Те могат да изглеждат малки и незначителни, но пчелите имат огромна задача – около една трета от храната, която ядем, се опрашва от тези насекоми.

„През последните 5 години пчелното население е спаднало с 1/3“, пише Дейвид Атънбъроу.

Но ситуацията не е безнадеждна. Има едно нещо, което можем да направим – и това е идея, която се разпространява точно като горски пожар.

Дейвид Атънбъроу предлага прост съвет, който всеки трябва да опита: Смесва захарта и водата в лъжица и я оставя в задния двор или терасата. Това може да ви помогне да спаси живота си!

Дейвид Атънбъро пише:

„В това време на годините пчелите често изглеждат като умиращи или мъртви, но те са далеч от тази фаза. Пчелите могат да са уморени и просто нямат достатъчно енергия, за да се върнат в кошера, което често може да доведе до умирането им. Ако откриете уморена пчела в дома си, простото решение със захар и вода ще помогне да съживите изтощена пчела“.

„Просто смесете две супени лъжици бяла, гранулирана захар с една супена лъжица вода и поставете лъжицата на открито, за да достигне пчелата до нея. Можете също така да помогнете, като споделите тази публикация, за да повишите осведомеността на хората“, пише още той.

Ето още един начин да помогнете на пчелите и човечеството да процъфтява: да засадите цветя на балкона или в двора. Пчелите, които жужат около вас ще го харесат!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кадър от нашето море запали мрежата! Туристка: Не позволявайте да ви правят на глупави!
Next: Отстраниха полицайката Симона

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.