Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя
  • Новини

Как в Германия наказват виновните за смърт на пътя

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
geremrenanyny.jpg

До неотдавна присъдите в Германия бяха относително меки. Зачестилите нелегални автогонки обаче предизвикаха промяна в закона.
Какви са наказанията за онези, които убиват хора на пътя информира Дойче Веле.

550 конски сили, 300 километра в час, от нула до сто за 4,2 секунди, оглушаващ шум от ауспуха… 20-годишният Мерт отдавна мечтаел да покара спортна кола от този клас и да покаже на приятелите си на какво е способен. И наел един Jaguar F-Type – за 149 евро на ден.
Тази сума била напълно в неговите възможности, независимо че още се учи за автомеханик.

Вечерта на 6 март 2019 г. Мерт подкарал колата в центъра на Щутгарт и вдигнал 165 км/ч. на улица, където максимално разрешената скорост е 50 км/ч. За да избегне удара с движеща се насреща кола, Мерт навил волана наляво, но не успял да овладее колата и помел излизащ от подземен гараж малък Ситроен. Двамата пътуващи в него – 25-годишно момче и 22-годишната му приятелка – загинали на място.

В края на септември в Окръжния съд на Щутгарт започна делото срещу Мерт Т., обвинен в убийство. Първоначално повдигнатото от прокуратурата обвинение било за нарушение на Правилника за движение и причиняване на смърт по непредпазливост. До неотдавна подобно деяние в Германия се наказваше със затвор до 5 години. Мерт обаче го грози доживотна присъда.
Данните от анализа на бордовия компютър на Ягуара показали, че подсъдимият е натискал докрай педала на газта до последния момент – т.е. до фаталния удар. За следователите това означава едно: водачът напълно съзнателно е приел риска, че може да убие случаен човек. Затова и обвинението е за предумишлено убийство, а не за причиняване на смърт по непредпазливост.

Законът бе променен, наказанията са вече по-строги
Ако има късмет, съдът ще вземе предвид факта, че Мерт още не е навършил 21 години и поради това може да получи по-мека присъда – от максимум 15 години. Но 20-годишният обвиняем може да бъде третиран и като възрастен и тогава присъдата може да е доживотна. Това няма да е първият случай в Германия, при който шофьор бива съден за предумишлено убийство, а не за нарушение на Правилника за движение по пътищата.

Такъв е например случаят с 26-годишния Хамди Х. и 24-годишния Марвин Н., устроили си гонка на един от централните булеварди в Берлин, където вдигнали скорост от 170 километра в час. На едно кръстовище Хамди се блъснал в преминаваща на зелено кола, управлявана от 69-годишен мъж, който загинал при удара. Адвокатите на обвиняемите искали клиентите им да бъдат съдени за причиняване на смърт по непредпазливост, но съдът постановил най-тежкото наказание – доживотни присъди.
През 2017 година в Наказателния кодекс беше добавено и деянието „участие в нелегални автомобилни гонки с причиняване на смърт на случайни хора“.

В обосновката на съда, обявил доживотни наказания за двамата автомобилни джигити, се казваше, че те са видели червения сигнал на светофара и все още са можели да натиснат спирачка, но место това те направили точно обратното: натиснала газта.
Низки подбуди

Състезания, които завършват и със смърт
И още един пример: през февруари 2018 Окръжният съд в Хамбург осъди на доживотен затвор един мъж, който в опит да избяга от полицията, се надпреварвал с нея.

Носейки се със скорост от 155 км/ч., той изгубил управлението на автомобила и челно се ударил в едно такси в насрещното платно, причинявайки смъртта на един от пътниците и тежки наранявания на другия пътник и на шофьора. Причинителят на катастрофата също бил съден за убийство, а не за непредумишлено деяние. Съдът приел, че шофьорът е навлязъл в насрещната лента, макар да е осъзнавал, че може да причини смърт.
Именно този аспект – дали деянието е съзнателно или не – е водещ за германските съдилища в преценката им по подобни деца за нелегални автогонки. Освен това за присъда по „доживотния“ 211-ти член от Наказателния кодекс на Германия се изисква убийството да е било извършено от алчност или други низки подбуди, какъвто е случаят с автогонката от Берлин.

Източник: dunavmost

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако намерите кон на снимката само за 5 секунди, значи Вие сте гений!
Next: Жива отрова: Това ни трови всеки ден, а ние не сме изобщо наясно!

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.