Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кирил Петков с нов чутовен гаф по български език: Нарече Бойко Рашков
  • Новини

Кирил Петков с нов чутовен гаф по български език: Нарече Бойко Рашков

Иван Димитров Пешев юли 13, 2022
chutovoengnaf.jpg

Премиерът Кирил Петков за пореден път показа, че познанията по български език не са му силна страна. Пред медии той нарече Бойко Рашков „литмус”.

Фокус върху абсурдната грешка на премиера в оставка поставя бившият здравен министър Костадин Ангелов.

Публикуваме коментара му без редакторска намеса:

“Той (Бойко Рашков б. а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Знаете, какво имаме и по действията ще ги познаете. Там имаме сега много ясни литмуси за независимост”, заяви все още действащият премиер на страната ни Кирил Петков.

Дума „литмус” обаче в българския език няма. За широката публика остава загадка, какво точно е искал да каже Кирил Петков за Бойко Рашков. Може би е искал да го определи като „лакмус”, което в преносен смисъл означава всяка проява или явление в обществения живот, които показват, разкриват нещо скрито.

Кирил Петков стана пословичен с гафовете си по български език. Така на практика е трудно да се разбере какво точно иска да каже, а понякога самият той не може да формулира едно правилно изречение. Това от своя страна предизвиква и коментари в социалните мрежи.

„“Той (Бойко Рашков б. а.) ни е литмус. Абсолютен литмус. Имаме много ясни литмуси”~Кирил Петков*

…

* Какво иска да каже авторът:

1. Бойко Рашков единствено става за “литмус”. За полицай видяхме, че не става. Трети съд казва, че е некадърен. И като некадърен комунистически милиционер Бойко Рашков става единствено и само за “абсолютен литмус”.

2. Аз не говори булгарски език добре. Не разбира. Не знаемЕ къде се намирам. Какво искат да казвамЕ и защо. Казаха ми да говоря.

3. Един гаща плява да ядеш наш’та магара, за да няма два шамара с крак.

…

П.С.

Иначе дума “литмус” няма в нашия език. На книжовен български е “лакмус”.

Нищо, че сравнението между лакмуса и комунистическия милиционер е също толкова комично и жалко”, коментира Костадин Ангелов във Фейсбук страницата си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Родопската пчеларка леля Митра: Давам ви лекарство, за което ще ме споменувате с добро! (две от най-силните й рецепти)
Next: Връщат поликлиниките, няма да сме вързани за един личен лекар

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.