Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Неочаквана вест за Андре Токев! Готвачът не е на себе си
  • Новини

Неочаквана вест за Андре Токев! Готвачът не е на себе си

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
adnetotekev.jpg

Освобождават предсрочно от затвора шеф Андре Токев.

Припомняме, че готвачът бе спипан да кара пиян с огромен джип из София. Преди дни стана ясно, че Токев иска предсрочно освобождаване, а делото на Софийския градски съд се гледа днес.

Кулинарният гуру бе изловен в края на миналата година да лети със спукани гуми на Околовръстното шосе, които накрая излетяха и шпореше само по спирачни дискове, от които излизаха искри.

Първата проба с дрегер показа 1,9 промила алкохол в кръвта му. Експертизата свали на 1,7.

Токев влезе в затвора през януари тази година. Той призна вината си пред съда и сключи споразумение, заради което получи присъда от 7 месеца ефективно наказание.

Заради предишна 3-месечна условна присъда, постановена от варненски съд, отново за шофиране в нетрезво състояние, ефективната му присъда, обаче, беше удължена. Така общата му присъда стана в размер на 10 месеца, но съдът приспадна и времето, в което готвачът е бил под домашен арест – повече от 2 месеца.

Готвачът остана и без шофьорска книжка за година и половина заради провиненията си на пътя.

Съдът реши, че процесът на адаптация на Токев е протекъл безпроблемно. Той бил спокоен и балансиран, не проявявал враждебност и агресивност, което означавало, че няма зависимости, включително от алкохол.

В затвора шеф-готвачът се отличил с безупречна дисциплина и проявил самоинициатива. Не можело да бъде възприеман като реална опасност за обществото. Токев приемал изцяло отговорността за криминалното си поведение, признавал вина и демонстрирал нагласи за промяна, посочва в мотивите си за предсрочното му освобождаване съдът.

“Искам да кажа, че много добре съзнавам грешката си. В затвора работя по 12часа. С оскъдни продукти показах ново ниво на готвене. Създадох условия как да се работи. От 30 процента посещаемост в стола, сега тя е 80 на сто. Има огромни опашки за храна”, заяви шеф Токев пред съда.

И допълни: „Спортувам всеки ден между 2 и 3 часа. Обучавам се как да тренирам. Написах проект – да играем игри и да се социализираме. Началникът хареса проекта, но няма как да бъде приложен. Проведох много разговори с млади хора. Мисля, че всички тези неща допринесоха да се социализирам добре. Мисля, че съм готов да напусна затвора и да съм полезен на семейството си”.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истински фурор: Хиляди на опашка за ЕРГЕНЪТ
Next: Честито, българи! Току-що обявиха връщането на маските. Ето какво ни чака след 2 дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.