Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в сълзи. Отиде си големият български талант, който докосна душата на всеки от нас в детството ни
  • Новини

България в сълзи. Отиде си големият български талант, който докосна душата на всеки от нас в детството ни

Иван Димитров Пешев юли 15, 2022
taltabtnbgg.jpg

Отиде си композиторът Димитър Пенев, съобщават от БНР – мястото, от където творецът започва кариерата си като звукорежисьор. Пенев е починал след тежко и продължително боледуване.

Написал е десетки песни, сред които „Детски спомен“ и „С днешна дата“ („Стрелките“), станали популярна в изпълнение на дуета Кристина Димитрова и Орлин Горанов.

Димитър Пенев е роден на 1 април 1947 г. в село Търговище, Сливенско. Автор е на популярни песни и множество обработки на народни песни, както и на шест вокални аранжимента, включени в албумите на британската поп певица Кейт Буш.

Диригент е на представителния самодеен ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“ в София. Със забавна музика се занимава от студентските си години, когато свири в различни оркестри и увеселителни заведения.

Първата си песен записва през 1975 („Рожен“, изпълнява Евгени Душанов). Негови песни получават почетни грамоти за участие от фестивала в Нешвил, САЩ – „Само птиците летят“ („И само залез тих“) в изпълнение на Цанко Чавдаров (1980) и „До утре, обещай ми“ на Кичка Бодурова (1982).

Едни от последните хитове на Димитър Пенев е от 2005 г. – „Осъден на щастие“, дала заглавието на актуалния албум на Веселин Маринов.

Поклон пред паметта му!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Докъде се докарахме! Бизнесмен дава 3 бона заплата в кравеферма за хора без образование с бонус безплатна квартира, но мераклии няма
Next: Рая не издържа, би шута на Бахаров

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.