Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докъде стигнахме! Пазарджиклийка призова хората да се сещат за починалите си близки
  • Новини

Докъде стигнахме! Пазарджиклийка призова хората да се сещат за починалите си близки

Иван Димитров Пешев юли 15, 2022
groebieishtat.jpg

Не знам доколко е редно публично да приканваш хората да се сетят за починалите си роднини… Колебаех се дали да пусна този пост. Но все пак – съграждани, не ходете само два пъти годишно за Задушница, тази тръстика по гробовете на близките ви трябва да се маха периоднично. Не може човек да стигне до местонахождението си от трева, бурени и пр., масово обхванала гробовете.

Това написа във Facebook жена от Пазарджик, разгневена от това, което е видяла на гробищата. Истината е, че няма човек от нас, когото „гробищната“ тема да подмине – най-малкото, защото всички сме смъртни и рано или късно „опираме“ до нея. Много пъти сме писали репортажи за поругани и осквернени гробове. В тях обаче главните действаща лица са вандалите и полицията. А сега…

Кой е виновен за обраслите, неподдържани, грозни и занемарени до безумие български гробове? Защо като отидем на гробище, освен мъката си трябва да преодоляваме и разочарованието си от гледката? Въпрос на лична отговорност, на отношение към починалите ни близки ли е начинът, по който стопанисваме гробовете им? По-малко ли ги обичаме, след като не се сещаме да изкореним бурените около вечните им места?

Ето какво мислят коментиралите под поста на пазарджиклийката:

„Всеки гроб е ЧАСТЕН. И съответно всеки сам трябва да си го чисти, както сам си чисти къщата. Да, има много обрасли гробове, но явно близките им са в чужбина и няма кой да ги чисти. Ако гробовете са както в Европа – затворени отгоре с мрамор гробове, няма да има троскот. Но… тук е България!“

„Кметът да вземе пример от кмета на Перник, на Батановци. За всяка Задушница те организират почистване на гробищния парк и безплатен транспорт до там.“

„Гробищната управа трябва да се грижи за гробищния парк. Той е обрасъл като джунгла, затова не се намират гробовете, та дори и перфектно те да са почистени.“

„Всеки гроб е дотолкова частна собственост, доколкото е заплатен за 10 г. или вечни времена. Давате ли си сметка колко много от починалите нямат наследници и няма кой да поддържа гробовете? И колко хубаво би било всеки да не дава акъл и да не прави подобни коментари! Тогава настина би могло да станем цивилизована нация и държава. Ама то било България…“

„Хубаво би било човек да бъде отговорен, а не само да изисква от институциите и както казвате вие: „да дава акъл“. В нашите гробища аз лично видях ОТГОВОРЕН, човек който не може да поддържа гробовете на родителите си (живее в чужбина) и ги циментира отгоре. Така че зависи кой колко е отговорен!“

„Както в много държави, ръководството на гробищния парк трябва се грижи. Хората ги няма в България затова не могат да посещават близките си.“

„Всеки гроб е собственост на роднините на починалите. Дефакто само роднините носят отговорност. Ако не се заплати мястото/ гроба от роднините след определени години, може общината да го ползва за друг починал…“

„Почистването на гроба се прави от уважение, не от куртоазия.“

„Имате право. Но в моя случай, живеем в чужбина 20 години, прибираме се веднъж годишно, страх ме е да се приближа до гроба на баща ми, защото всичко около него е страшно буренясало. Въпроса ми е за пътеките около самите гробове, не трябва ли работниците в гробищния парк да ги почистват, защото ако поне те са почистени, положението няма да е чак толкова страшно?!“

„Аз пък ще ти кажа как е в Англия. Никой не е длъжен да ходи да чисти. Затова е задължен да си плаща данъците към общината и с тия пари общината чисти и в гробището. Затова са тия данъници да се разпределят за отделните пера в общината, а не да отиват в даден джоб, та после ния обикновенните хора да се караме помежду си. Някои починали нямат и наследници. И затова ли са виновни, че не са оставили някой след тях да им чисти гробовете. По-добре вземете тая енергия от този пост и я насочете към общината и кмета как изразходват платените данъци. Да е всичко прозрачно и честно. Защото докато това не стане, все ще се караме между нас си, а другите ще потриват ръчички доволни от откраднати пари.“

„Това не е работа на близките. Много от тях са починали. Други не са в България. Трети някъде в страната. Това е работа на управата на гробищния парк и общината. Няма държава в Европа, в която за гробищния парк да се грижат гражданите.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Българин сравни цените по родното Черноморие и Гърция и буквално размаза министърката на туризма
Next: Нов вариант на швейцарското правило: Ето как ще преизчисляват пенсиите от 1 октомври

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.