Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Майката на второто убито момиче в катастрофата Хариет направи страшни разкрития пред БТВ
  • Новини

Майката на второто убито момиче в катастрофата Хариет направи страшни разкрития пред БТВ

Иван Димитров Пешев юли 16, 2022
harietetmomiche.jpg

Майката на загиналата в катастрофата Хариет проговори.

Близките на другата жертва в катастрофата, причинена от Георги Семерджиев, говориха пред bTV.

Майката на 21-годишната Хариет разказа, че е говорила с дъщеря си буквално преди инцидента.

Близките на загиналото момиче за първи път дойдоха до мястото на инцидента, за да оставят снимки, цветя и да запалят свещ. Бяха викнали и свещеник, за да се помоли за двете момичета.

Днес, 10 дни след фаталния удар, семейството на Хариет казва, че все още не може да осъзнае случилото се и не обвинява никого.

За последно Диана вижда дъщеря си около час преди инцидента. Двете прекарват известно време заедно, а след това майката изпраща детето си до спирката на тролея.

„Качих я, целуна ме, качи се и се обърна да ми маха от тролея“, казва Диана Стефанович, майка на една от жертвите при катастрофата на бул. „Черни връх“ в София.

По пътя майка и дъщеря си говорят по телефона, като по план 21-годишната Хариет трябвало да слезе на спирката преди „Хемус“.

„Но е решила понеже има само двама души на спирката и си казва: на „Хемус“ е по-оживено затова ще сляза там. Слезе, казахме си няколко думи. Казах й: Мамо, оставям те да пресечеш спокойно. Ако не бях ѝ го казала това нещо и да продължим да си говорим, аз щях да чуя нейния край и всичко“, споделя почернената майка.

Вечерта Хариет не се прибира вкъщи. Не отива и при най-добрата си приятелка, с която е трябвало да излязат същата вечер. Семейството започва да я търси.

„Започнахме с майката на приятелката ѝ да звъним на 4-то районно

Звъняхме, къде ли не звъняхме“, споделя жената.

Че със сигурност Хариет е сред жертвите, разбират 20 часа по-късно.

Днес за първи път семейството на загиналото момиче дойде на мястото на инцидента.

Братът на Хариет не пожела да застане с лицето си пред камера. Казва, че е от мъка.

Вчера 31-годишният мъж се изправи срещу истината и дойде в съдебната зала, за да научи подробности и да разбере дали Георги Семерджиев ще остане в ареста.

А днес стана ясно, че в кръвните проби на бившия футболист е установен метамфетамин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Пловдив е страшно, фучат линейки, хора падат по улиците
Next: Бум на сватби с украинки в България, вижте в кой-голям град са най-много

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.