Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Болежки без край: Тошко Йорданов разкри каква е новата диагноза на Дългия
  • Новини

Болежки без край: Тошко Йорданов разкри каква е новата диагноза на Дългия

Иван Димитров Пешев юли 16, 2022
nadodaiagizon.jpg

Дясната ръка на Слави Трифонов – Тошко Йорданов, хвърли светлина върху здравословното му състояние, като разкри, че началникът му страда от още едно заболяване, което всъщност е причината за нарушените му двигателни способности напоследък, писа „Ретро“.

„Нали не си представяте, че Слави се крие в тъмна стаичка? Другият лаф е, че по цял ден седи диванчето. Той стои, защото има проблеми с кръста“, коментира Тошко пред БНТ.

След прекаран през миналата година Ковид Трифонов отключил страничен ефект, който се отразил пагубно на функционалността на кръста му и вече месеци наред лидерът на сгромолясала се партия ИТН почти не може да движи долната половина на тялото си и имал неописуеми болки в кръста си.

Това била причината да се снима винаги седнал на кожения диван, от който отправя обръщенията си в социалната мрежа Фейсбук, защото не можел да стои прав повече от няколко секунди.

Неговите колеги от бенда Цветан Недялков и Венелин Венков пък в интернет шоу разкриха, че Трифонов вече не може да се изкачва и по стълби.

Всеизвестно е, че здравословно състояние на Дългия в последното десетилетие е сериозно разклатено. Той рядко говори за болежките си, а по темата има какви ли не теории.

За първи път от строя Трифонов излезе през 2007 година, когато даде интервю от болницата и сподели за проблеми със зрението и почти пълното ослепяване на едното око. Две години по-късно за него настъпи истинският ад, след като счупи фатално крака си, след падане в банята на хотел в Стара Загора.

Въпреки операциите на които се подложи, крайникът му така и не се оправи. Заради травмата той получил изкривяване на цялата структура на гърба и затова кръстът го болял силно. Преди да изкара Ковид имало известно затишие, след като се подлагал на ежедневни терапии. Вирусът обаче го върнал в началното състояние и сега всеки ден приема обезболяващи под различни форми.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горят милиарди! Нов чудовищен скандал с Кирил Петков, вижте само какви ги е надробил неопитният премиер
Next: Милиардер дава 180 млн. долара, ако се ожените за дъщеря му

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.