Майката Татяна Филатова уби 9-месечния си син – не можела да гледа как му бият инжекции

Цели три дни полиция и доброволци обикаляха гората в околностите на Коломна, за да търсят 23-годишната Татяна Филатова, която е заподозряна в ужасно престъпление. Според разследващите в събота, 16 май, младата майка удушила деветмесечния си
син и избягала.

Всичко се е случило в апартамент, който жената наела същия ден. В деня на убийството тя и нейният син били изписани от болницата.

Собственикът на апартамента открил на дивана голото тяло на бебето с признаци
на удушаване. Бебето било покрито с одеяло. Наблизо лежало тефтерче, в което разследващите намериха писмото на Татяна до
съпруга й Павел. Явно го е написала след смъртта на сина си. Момченцето е трябвало да стане на 10 месеца след няколко дни.

Вчера заподозряната е задържана и сега дава показания.

Ето какво е написала младата майка на мъжа си, КП публикува писмото й:

„Всичко е като в кошмар. Изглежда, че спя и не мога да се събудя. Когато стигнахме до болницата, биха инжекция на Темик и му направиха тестове. Той лежеше под капчиците и спеше през цялото време. И когато му биеха инжекциите, той непрекъснато викаше и плачеше и бях толкова
безпомощна. В първия ден реших, че повече няма да му позволя да се измъчва, но не знаех как да свърша всичко. И днес дойде лекар и каза, че ако се почувства по-добре, тогава мога да си го прибера вкъщи. Излъгах, че той е започнал да се храни по-добре. Не можех повече да го гледам как му бият инжекции.

Прибрахме се, оставихме нещата и аз наех този апартамент. Разговарях с родителите ми. Той изяде всичко, което видя, и аз реших, нека бъде така, тъй като никога повече
няма да го опита. Той гриза ябълка и дъвче толкова смешно, като възрастен.

Ние дойдохме и до къщата ни и погледнахме през прозореца. Видяхме как лампата свети в кухнята. Стояхме дълго и гледахме през прозорците.

Разбрах твърде късно колко много значиш за мен. Такива като теб не съществуват, нито съпрузи, нито татковци. Ти си най-добрият! Съжалявам, че съсипах всичко.

Исках да опаковам нещата си и да дойдем с Темка при теб и така да не се случи нищо. Но вече е късно.

Наистина искам детето ми да беше живо и здраво, но това е невъзможно. Не мога да гледам как му се правят инжекции всеки ден, а те не могат да помогнат.

Обичам те много!”