Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Изнесли сме масла и мазнини за над 1.2 милиарда лева по време на войната за олио
  • Новини

Изнесли сме масла и мазнини за над 1.2 милиарда лева по време на войната за олио

Иван Димитров Пешев юли 18, 2022
oalaiaososo.jpg

Ударна търговия с „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ отчита Националният статистически институт (НСИ) за периода, в който страната ни изпита своеобразна криза с цените на олиото, пише money.bg.

Растителните масла са продукти от преработката на маслодайни суровини. Основните видове са: слънчогледово; рапично; соево; маслинено; палмово; памучно; и фъстъчено. Животинските мазнини са, например кравето масло и свинската мас.

Според статистиката от началото на годината до края на април 2022 г. ръстът на износа от страната ни към Европейския съюз на стоки от тези категории достига 127.4% и сумата възлиза на 942 млн. лева. За сравнение през същия период на последната предпандемична година – 2019 г. износът на тези стоки към ЕС е бил значително по-малък – 197.6 млн. лева.

Износът на мазнини към трети страни за периода от началото на годината до края на май пък възлиза на 336.8 млн. лева, като се увеличава на годишна база със 171%. Сумата е значително по-внушителна спрямо, отчетената през същите месеци на 2019 г. – 131.4 млн. лева.

Що се касае до вноса на мазнини от ЕС – той също бележи значително увеличение. В края на април 2022-а импортът на тези стоки нараства със 176.8%, достигайки 354.9 млн. лева. За сравнение през същия период на 2019-а сумата е възлизала на едва 60.3 млн. лева.

Вносът на мазнини от трети страни за първите 5 месеца от годината се увеличава на годишна основа с цени 206.5% и възлиза на 225 млн. лева. Ако погледнем ситуацията през 2019 г. ще забележим, че вносът на мазнини е бил значително по-скромен и е възлизал на 43.6 млн. лева.

Според данните на НСИ, именно стоките от тази категория са отбелязали един от най-сериозните ръстове както при износа, така и при вноса от ЕС. Сходна е ситуацията и външната ни търговия с трети страни.

Сметките сочат, че само за няколко месеца страната ни е изнесла мазнини за над 1.2 млрд. лева, а е внесла такива за 579 млн. лева. Преди година сумата на износа е била със 123% по-малка – 538 млн. лева, а тази на вноса – със 188% по-малка – 201 млн. лева.

Основни търговски партньори на България

са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Нидерландия, които формират 68.8% от износа за държавите – членки на ЕС. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия.

Основни търговски партньори на България са Турция, Сърбия, Съединените американски щати, Република Северна Македония, Обединеното кралство, Китай и Гибралтар, които формират 51.1% от износа за трети страни. А най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази жена слагаше живи деца в ковчези и записваше имената им – потресаващата история на 2500 деца и една жена
Next: Извънредно! Дрогиран футболен бос блъсна пешеходец на столичен булевард

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.