Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака
  • Новини

Онкодиетолог разкри: Евтините колбаси, медът и ядките хранят рака

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
nonkoedieleg.jpg

Д-р Анна Йорданова е завършила Медицинския университет в София. Има специалност „Хранене и диететика“. Изнася лекции за хранене при онкологични пациенти и разкрива кои храни са опасни и спомагат развитието на рака в организм

 

„Изключително неподходящ за болни от рак е сокът от грейпфрут. Той дава реакции с много медикаменти и в дългосрочен план болните от рак може да се лишат от грейпфрути. Не трябва да се консумират много препечени филийки хляб, защото изгорелите черни следи по хляба са канцерогенни.

Колбасите трябва да се изключат от менюто, защото съдържат големи количества нитрати и нитрити, които са много добър консервант, но в организма се превръщат в канцерогенни нитрозамини.

Пациенти с рак на стомаха са ми споделяли, че преди да се разболеят, са яли много колбаси, и то от по-евтините. Разбира се, онкологичните заболявания са мултифакторни, няма само една причина за тяхното възникване.

Може да възникнат при генна предиспозиция и фактори на средата – въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, начинът, по който я приготвяме, и много други“, обяснява специалистката.

„В препоръките на онкологични пациенти задължително отбелязвам измиване и изкисване на зеленчуците и на плодовете. Така се намалява количеството на нитратите, които са водноразтворими.

Но нитратите са най-малкият проблем в храната. Има доста по-сериозни канцерогени и в голямата си част те са мастноразтворими.

Това означава, че се натрупват в мазнините. При консумацията на богати на мазнини храни има голяма вероятност те да съдържат мастноразтворими канцерогени, които да преминат в човешкото тяло. Същото се отнася и за растителните мазнини. Мазнините сами по себе си може да причиняват рак на панкреаса. Това не означава да избягваме изобщо мазнини, а да имаме балансирано хранене.

Категорично обаче трябва да се изключат от менюто всички храни и напитки със захар. От гледна точка на пациента е много трудно да се спазва тази препоръка, особено тези, които много обичат сладко.

Затова, ако на човек изключително много му се прияде сладко, да хапне мъничко, за да не си причинява стрес от въздържанието. Медът не би трябвало да се използва като заместител на захарта.

За имунната система той е добър, но пък подхранва раковите клетки. За заместител може да се използват подсладители – стевията, която е натурален подсладител, както и някои изкуствени подсладители, като сукралозата, за които е доказано, че са напълно безвредни“, допълва лекарката.

Тя не препоръчва и консумацията на пилешко, освен ако не е домашно произведено. „Телешкото и свинското може да се приема два или три пъти в седмицата. Ако не е опериран стомашно-чревният тракт, ако няма алергии към протеини, могат да се ползват и риба и яйца. Ядките трябва да се консумират сурови, защото съдържат протеини, мазнини, витамини и минерали.

Но да се внимава за качеството на ядките. Ако има нарушение в целостта на ядката, ако е много дехидратирана, ако има петна, не трябва да се консумира. Най-силните канцерогени се съдържат в лошо съхраняваните ядки“, категорична е д-р Йорданова. Тя призовава да избягваме храни от бели брашна, дори ориз и картофи в големи количества.

„Проблемът е, че това са въглехидрати с висок гликемичен индекс. На тяхно място може да се консумира пълнозърнест хляб и черен ориз“.

Източник: Ретро

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жоро Хаджиев: Духове на отдавна починали хора обитават изоставени села
Next: Линда напуска България, прибира се в Канада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.