Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поляците са шокирани от имперското поведение на руснаците в турските курорти
  • Новини

Поляците са шокирани от имперското поведение на руснаците в турските курорти

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
rusmsimemeper.jpg

Полските медии изпаднаха в истерия за „арогантното и имперско поведение“ на руските туристи в Турция. Поляците, почиващи в турските курорти, наводниха редакциите на републикански вестници с писма, че „руснаците окачват руски знамена“ и „се забавляват с руски песни“, а турците учат руски, за да служат на руснаците.

Дискусията беше инициирана от журналистката на Onet.pl Каролина Валчовска, която почиваше на турската Ривиера. Знаейки руски език, тя слушаше туристи от Русия и се шокира от „самовъзвеличаването“ им.

„Беше ми трудно да говоря с руснаци, главно защото излъчваха усещане за отдалеченост и студенина, нещо от рода на „Не искам да говоря с теб“. Дори бих го нарекла един вид себеизтъкване. Такъв беше случаят например, когато попитах едно много младо момиче от влакче в увеселителен парк откъде е. „От Москва, а ти? От Полша?“ – и обърна глава в другата посока“, пише Каролина Валховска.

Журналистката е най-възмутена, че турците следват руснаците:

„Както вътре, така и извън хотела, персоналът говореше свободно руски. „Zdrastwujtie“ съм чувал много пъти. Много съобщения, надписи на информационни табла бяха на два езика – английски и руски.

Собственикът на бар в Кемер обясни ситуацията просто: „Пандемията уби два сезона, войната убива третия. Руснаците дойдоха, но това е капка в морето спрямо преди много години. Турската туристическа индустрия просто иска да се възстанови.”

Полската журналистка се възмущава от тези думи: „Просто съм разстроена от реакцията на Турция, за която приоритет са парите и спасяването на сезона, а не притискането на руснаците до стената, за да могат да влияят на политиката на Путин. Опитах се да запазя хладнокръвие…”

Освен това полската журналистка беше изненадан от реакцията на естонците и молдовците, които бяха на почивка в турски курорт. „Изненадващо младите естонци, с които говорих [за руската агресия в Украйна] казаха, че нямат мнение по този въпрос и според група молдовци „всички са равни на почивка“ и въпреки че самите те разбират, какво се случва в Украйна нямат предразсъдъци към руснаците”, пише Вълчовска.

Репортажът за престоя в Турция и разговорите с руски туристи предизвика много емоции у читателите на Onet.pl. Писма дойдоха до редактора, където поляците споделят впечатленията си от руснаците. „Те са горди и арогантни, за тях Русия трябва да бъде империя, а на Полша и Съединените щати трябва да се покаже къде им е мястото“, пише един от полските туристи в Турция.

Друг пише от Анталия: „В момента съм в хотел в района на Белек. Смело мога да кажа, че 80 процента тук са руснаци. Преди два дни в друга институция ясно се чуваха и представители на тази страна.

Заслужава да се отбележи, че това са петзвездни хотели. Говорих с местните и те направо казаха, че не могат да се справят без туристи от Русия. Именно те им гарантират ликвидност и печалба, за съжаление. Това според мен показва, че санкциите не работят.”

Още от впечатленията на полските туристи от общуването с руски летовници: „Руснаците говорят за войната с Украйна, сякаш е 1944 г. и Вермахтът се освобождава от окупацията … „Нацисти, фашисти“ е начинът, по който руснаците описват жителите на Украйна.“ „Руснаците казват, че е време поляците да започнат да учат руски, а германците пропуснаха историческия си шанс да имат границата на Висла между тях и Русия.

„Няма значение дали има бедност, ако ядем трева, имаме ракети и всички се страхуват от нас“, казват руснаците и е трудно да се промени този манталитет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекървата на Джена с огромни претенции към домакинстването и външния вид на певицата
Next: Нов кабинет? Ето какво се разбраха БСП и ПП преди минути!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.