Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Поляците са шокирани от имперското поведение на руснаците в турските курорти
  • Новини

Поляците са шокирани от имперското поведение на руснаците в турските курорти

Иван Димитров Пешев юли 19, 2022
rusmsimemeper.jpg

Полските медии изпаднаха в истерия за „арогантното и имперско поведение“ на руските туристи в Турция. Поляците, почиващи в турските курорти, наводниха редакциите на републикански вестници с писма, че „руснаците окачват руски знамена“ и „се забавляват с руски песни“, а турците учат руски, за да служат на руснаците.

Дискусията беше инициирана от журналистката на Onet.pl Каролина Валчовска, която почиваше на турската Ривиера. Знаейки руски език, тя слушаше туристи от Русия и се шокира от „самовъзвеличаването“ им.

„Беше ми трудно да говоря с руснаци, главно защото излъчваха усещане за отдалеченост и студенина, нещо от рода на „Не искам да говоря с теб“. Дори бих го нарекла един вид себеизтъкване. Такъв беше случаят например, когато попитах едно много младо момиче от влакче в увеселителен парк откъде е. „От Москва, а ти? От Полша?“ – и обърна глава в другата посока“, пише Каролина Валховска.

Журналистката е най-възмутена, че турците следват руснаците:

„Както вътре, така и извън хотела, персоналът говореше свободно руски. „Zdrastwujtie“ съм чувал много пъти. Много съобщения, надписи на информационни табла бяха на два езика – английски и руски.

Собственикът на бар в Кемер обясни ситуацията просто: „Пандемията уби два сезона, войната убива третия. Руснаците дойдоха, но това е капка в морето спрямо преди много години. Турската туристическа индустрия просто иска да се възстанови.”

Полската журналистка се възмущава от тези думи: „Просто съм разстроена от реакцията на Турция, за която приоритет са парите и спасяването на сезона, а не притискането на руснаците до стената, за да могат да влияят на политиката на Путин. Опитах се да запазя хладнокръвие…”

Освен това полската журналистка беше изненадан от реакцията на естонците и молдовците, които бяха на почивка в турски курорт. „Изненадващо младите естонци, с които говорих [за руската агресия в Украйна] казаха, че нямат мнение по този въпрос и според група молдовци „всички са равни на почивка“ и въпреки че самите те разбират, какво се случва в Украйна нямат предразсъдъци към руснаците”, пише Вълчовска.

Репортажът за престоя в Турция и разговорите с руски туристи предизвика много емоции у читателите на Onet.pl. Писма дойдоха до редактора, където поляците споделят впечатленията си от руснаците. „Те са горди и арогантни, за тях Русия трябва да бъде империя, а на Полша и Съединените щати трябва да се покаже къде им е мястото“, пише един от полските туристи в Турция.

Друг пише от Анталия: „В момента съм в хотел в района на Белек. Смело мога да кажа, че 80 процента тук са руснаци. Преди два дни в друга институция ясно се чуваха и представители на тази страна.

Заслужава да се отбележи, че това са петзвездни хотели. Говорих с местните и те направо казаха, че не могат да се справят без туристи от Русия. Именно те им гарантират ликвидност и печалба, за съжаление. Това според мен показва, че санкциите не работят.”

Още от впечатленията на полските туристи от общуването с руски летовници: „Руснаците говорят за войната с Украйна, сякаш е 1944 г. и Вермахтът се освобождава от окупацията … „Нацисти, фашисти“ е начинът, по който руснаците описват жителите на Украйна.“ „Руснаците казват, че е време поляците да започнат да учат руски, а германците пропуснаха историческия си шанс да имат границата на Висла между тях и Русия.

„Няма значение дали има бедност, ако ядем трева, имаме ракети и всички се страхуват от нас“, казват руснаците и е трудно да се промени този манталитет.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Свекървата на Джена с огромни претенции към домакинстването и външния вид на певицата
Next: Нов кабинет? Ето какво се разбраха БСП и ПП преди минути!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.