Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гинка Станчева е тежко болна, не става от леглото
  • Новини

Гинка Станчева е тежко болна, не става от леглото

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
gniakastancheva.png

Голямата актриса Гинка Станчева, която преди месец навърши 90 години, почти не ставала от леглото у дома заради сериозни проблеми с краката.

Кинозвездата страдала от венозно заболяване, което с напредването на възрастта все повече се задълбочавало. Макар да търсела съвети и лечение от всякакви специалисти, засега нямала никакво подобрение, а тъкмо обратното.

Елементарните движения в ежедневието вече ѝ се стрували невъзможни, не смеела да напуска прага на апартамента си в София, защото се чувствала неуверена навън, а освен това само след няколко изминати крачки грохвала и нямала сили да продължи повече. „Уж се оправя кракът ми, но положението все още е много неприятно.

Докато имам този проблем, няма как да играя. Хубавото поне е, че не мога да се оплача от друго. Благодаря на Господ и на хората, които продължават да ми дават сили“, казва лъчезарната любимка на няколко поколения зрители.

Неотлъчно до нея е дъщеря ѝ Ермелина Пейчева, която се прибра от Рим, за да бъде в помощ на майка си. В италианската столица наследничката на Станчева работеше в българското посолство там. По случай кръглата ѝ годишнина организаторите на наградите „Златно перо“ присъдиха на актрисата отличието, но на церемонията отиде да го получи именно щерка ѝ Ермелина заради невъзможността на Гинка да се движи.

„На моята възраст няма как да не пия лекарства за това, за онова. От кръвното не мога да се оплача. По едно време беше много ниско, но се нормализира. Пия и витамини, каквито ми препоръчат.
Напоследък приемам витамин D, витамин А и витамин С.

Нося очила, но трябва да отида на лекар да ми засилят очилата за четене“, казва киноиконата, която прекарва ежедневието си предимно в леглото, гледайки телевизия и четейки книги. Тя признава, че за пръв път от десетки години боледува по-сериозно и никак не е свикнала на бездействие. „Навремето беше немислимо да се отлага представление заради болест на някой от актьорите.

Дори с 42 градуса температура съм играла в Благоевградския театър като млада актриса. Вероятно съм била с някакво вирусно заболяване.

И въпреки всичко играх великолепно Мина – най-хубавата роля във „В полите на Витоша“. Издържах, но в антракта ме чакаше лекар, сложи ми инжекция и отново излязох на сцената. Никой не разбра, че не съм добре. Само една моя почитателка, която идваше на всяко представление, ми каза:

„Много хубаво игра, обаче си беше сложила много руж и страните ти бяха червени като ябълки“. Обясних ѝ, че страните ми бяха червени, защото имах висока температура. Когато излизах на сцена, забравях за болки, за болести, за всичко…“, спомня си Гинка, съобщава Ретро.бг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от Симеоновско шосе и ул. 21 век, няма край: Дрогиран водач помете нищо неподозираща жена!
Next: Катя и Здравко от Ритон обявиха дълго чакана новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.