Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Дойде моментът! Кирил Петков обяви война на
  • Новини

Извънредно! Дойде моментът! Кирил Петков обяви война на

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
petkeottekirlrl.jpg

Обявявам война на системата за кражби от държавата, която за съжаление през последните 6 месеца не успяхме да спрем. Това заяви министър-председателят в оставка Кирил Петков по bTV.

Той каза също, че за него тестът кои политически сили наистина искат да подкрепят справянето с кражбите е приемането на закона за КПКОНПИ и оглавяването на комисията от Бойко Рашков.

„Всеки, който вижда Рашков като оръжие срещу него, има много тайни, които да крие”, така Петков отговори на ГЕРБ, които заявиха, че той им обявява война с искането сегашният вътрешен министър да поеме органът за борба с корупцията.

На въпрос на водещата на „Лице в лице” Цветанка Ризова дали това искане не означава, че ПП искат свой човек, който да ги пази, Кирил Петков отговори, че е ако правителството е имало злоупотреби, главният прокурор Иван Гешев със сигурност би реагирал, предвид отношенията им.

Премиерът в оставка попита също, защо след ареста на Бойко Борисов Гешев не е разпитал поне веднъж Васил Божков и това некомпетентност ли е или въпрос на вземане на страна.

Който и да е номиниран на следващ министър-председател с мандата на БСП, ще е подготвен да продължи промяната. Аз лично вярвам на Асен Василев, каза още Кирил Петков.

Още от Кирил Петков:

30 пъти над нормата са измерените фините прахови частици в ТЕЦ „Брикел”, 16 пъти е превишена на серния диоксид, това съобщи премиерът в оставка Кирил Петков.

Той вчера посети централата с жандармерия, след като охраната не допуснала вицепремиера и екоминистър Борислав Сандов ден по-рано. В „Лице в лице” по bTV той разказа за случая и допълни, че данните за замърсяване са отчетени, след като измервателната станция е преместена на правилното място.

„Хванахме се за главата, повече пушек излизаше от прозорците на предприятието, отколкото през комина”, заяви Петков и допълни, че на хора от екипа му е почнало да им прилошава, докато тече визитата.

„Вицепремиер да отиде да провери съоръжение, което е на неговото министерство и да го изгонят – ето това е „червена линия”, възкликна премиерът в оставка.

Той каза също, че има 51 преписки за нарушения в „Брикел”, които са паднали в съда, но държавните институции не са обжалвали. Този отказ да се обжалва ще бъде обект на провера, обеща Кирил Петков.

„Питам кой е собственикът, никой не казва, затова съм назначил проверка. Публично се споменава името Ковачки”, каза още премиерът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята, която трогна до сълзи света: 4-годишното момченце, което само шие играчки, за да плати лечението си
Next: В момента на Орлов мост в София се случва нещо ужасяващо, вече десетки са натръшкани, почерня от спец полицаи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.