Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом
  • Новини

Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
ziziaosotavnene.jpg

Мъж от добричкото село Крушари запали семейния дом и опита да се самоубие. Причината – жена му го е изоставила.

Пристигналите на място огнеборци и полицаи успели да спасят живота му, съобщи Про Нюз Добрич. Отзовали са се два екипа с два пожарни автомобила. Жилището на мъжа с разбито сърце е изпепелено напълно.

Пред полицаите мъжът разказал, че е изгорил дреха, вероятно напоена със запалителна течност, която оставил в къщата и излязъл.

След това се опитал да се обеси. Мъжът е отведен в Центъра за психично здраве „Д-р Петър Станчев” в Добрич, където е настанен за лечение.

Още криминално от вчерашния ден:

Жестоко убийство е извършено снощи в центъра на Враца, съобщи BulNews.

В късните часове на тел. 112 е получен сигнал за човек в безпомощно състояние. Когато спешните медици пристигнали на ул. „Стоян Калъчев“, заварили ужасяваща гледка.

На земята лежал мъж, който бил толкова бит, че бил обезобразен, като тялото и лицето му били почернели от силата на ударите. Човекът бил вече мъртъв и затова веднага бил подаден сигнал в полицията.

Пристигналите криминалисти бързо установили, че извършител на жестокото убийство е 70-годишен мъж, който е пребил до смърт своя 45-годишен син.

През униформените той признал, че му писнало от пиянските му изцепки и започнал да го бие от сутринта. Първоначално го налагал с точилката, около обед го налагал с юмруци, а вечерта го довършил с поредната порция удари.

Задържаха под стража арестуваните за убийството на германския турист в Златни пясъци

Починалият е големият син в семейството. По-късно вечерта на мястото на трагедията пристигнали майката и брата на убития.

Съседи разказват, че докато фамилията продавала плодове и зеленчуци, всичко било наред. По това време бащата работел в „Нефт и газ“ в Чирен и се грижел за децата си.

В същото време големият му син завършил висшето си образование в Свищов.

След края на търговската дейност почти цялото семейство се пропило. Убитият мъж по цял ден лежал и ставал само за да изпие 200 гр. алкохол, след което отново лягал.

Вероятно вчера между него и баща му е избухнал поредният пиянски скандал, за да се стигне дотам той да убие детето си. И в момента криминалисти извършват оглед на първия етаж в кооперацията, където е извършено тежкото битово престъпление.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Билĸaтa нa пpaбългapитe изуми света: Цери 101 болести, дава енергия и сила
Next: Край на драмата: Ето какво се случва след рокадата в bTV заради Светослав Иванов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.